Ключът на Лъжеца

— Няма да е лесно. — Гариус не вдига глава. — По-рано ______ видя достатъчно, за да отрови питието ѝ.

— И? — Алика се обръща, за да погледне към пиршеството.

— Мъжът, клюмнал върху масата до нея — мъртъв е. Тя размени бокалите.

Не се питам как Мълчаливата сестра е знаела часове предварително кой бокал да намаже с отрова, нито пък откъде е взела такова нещо, каквато е мълчалива и млада. Знаела го е, също както жената долу е знаела и го е разменила със съседа си. И двете носят еднаква поквара.

— Ису. — Алика опира ръце на парапета, очите ѝ са сурови. Жената не е мръднала от мястото си: взима си една последна сладка от чинията, докато бъбри с мъжа до себе си — онзи, който не е мъртъв. Засмива се на казаното от него. — Щом с отрова не става, тогава какво?

Гариус въздъхва — звук на неописуемо изтощение — и вдига глава така, сякаш тя тежи колкото цял човек.

— Мъжете, които имам около себе си — те са мои. Заместих назначените от татко с такива, които съм наел сам. Скъпи са, но са наемници от най-висока класа и лоялността им е дълбока, колкото са дълбоки джобовете ми. Ще я причакаме в Галерията с мечовете и… тя няма да си тръгне.

При тази информация Алика повдига вежда. Миг по-късно отива бързо до вратата и почуква по нея. Влиза мъж в дворцова ливрея, който бута инвалидна количка. Здравеняк е, бдителен, а под дясното му око има тънък бял белег, който сякаш го подчертава. Иска ми се да кажа, че бих разпознал в него нещо повече от слуга, но не знам дали е вярно.

Мълчаливата сестра помага на Гариус да седне в количката и той махва с ръка да го откарат. Сега е по-слаб, по-изкривен. Не е само от изтощение — сестра му е платила със здравето му, за да купи каквото ѝ е нужно. Втори здравеняк чака в стаята оттатък, сред инструментите, които са твърде големи, за да ги отнесат музикантите: арфа, барабани, оркестрови камбани. Той помага да свалят количката по стълбите. Всички аристократи, които остават в двореца, ще бъдат настанени в крилото за гости, а за да се стигне дотам от кралския банкет, трябва да се мине по Галерията с мечовете. Ако жената планира убийство, сигурно е била поканена да остане за през нощта, иначе ще бъде доста притисната от времето.

За миг се учудвам, че нито един от хората на Гариус не е въоръжен — но разбира се, той едва ли има разрешение да държи собствени наемници с мечове в дома на краля, независимо че имат кръвна връзка, още повече пък че е отхвърлен наследник. На наемниците може да им се плаща достатъчно добре, за да рискуват да носят скрити ножове, но те трябва да са адски малки, за да останат незабелязани. Изглежда ми невероятно моят прадядо или баща му да са толкова небрежни, че да не правят редовни проверки — баба със сигурност се беше пристрастила към тях на стари години. И все пак двамата биха могли да удушат жената с корда достатъчно бързо.