Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Мълчаливата сестра не отговаря, само се взира в нея — едното ѝ око перленобяло, другото тъмно и неразгадаемо.
— Цялата тази работа. — Лейди Шивал махва с ръка към наемниците, които още се борят, пъшкайки от усилие, и пристъпват от крак на крак. — Много е неудобна. Сега трябва да действам бързо, така че ще прощавате, че не спирам да си побъбрим. — Премества огледалото си на линията, свързваща очите ѝ с очите на Мълчаливата сестра. — Това е дупка — казва. И наистина е така. На мястото на среброто и отраженията няма нищо друго освен лакома тъмна дупка, която засмуква светлината, звуците и въздуха. Чувствам, че нещо ме тегли напред, навътре в нея, самата ми същност се процежда през кожата ми, за да се насочи към тази ужасна пустота.
Мълчаливата сестра вдига разтворена длан към огледалото, за да го скрие от погледа си, и свива пръсти с бавна решителност. Макар че е на цял метър от него, се разнася звън на чупещо се стъкло и от свития ѝ юмрук потича кръв. Дупката се свива, затваря се и изчезва.
— Забележително — казва дамата. Прави крачка напред. Очите ѝ са сини. Не съм го забелязал досега. В най-тъмното синьо. Синьо, което се процежда в бялото на очите и прави от нея нещо нечовешко. Още една крачка напред и тя протяга ръка към Мълчаливата сестра, с хищно свити пръсти. Синева напоява светлината около нея. — Впечатляващо за някой толкова млад, само че аз нямам време да се впечатлявам, дете. — Устните ѝ трепват и се разтварят в озъбване. — Време е да умреш. — И нещо, което е стояло здраво натегнато в нея, се освобождава тъй внезапно, че през въздуха пробягва почти видима пулсация, като вълнички в езеро.
Мълчаливата сестра се олюлява назад, все едно са я ударили. Само това, че е стиснала количката на Гариус, ѝ помага да остане на крака. С мъка се изправя, сякаш се движи срещу мощен вятър, от усилието устата ѝ е стисната в тънка линия.
Синята дама вдига другата си ръка и оставя каквато там отрова крие в себе си да се излее върху момичето, което пада на колене с безмълвно ахване. Синята дама тръгва напред, а Мълчаливата сестра е превита и безпомощна пред нея.
— Назад! — Викът ми остава нечут и аз стоя безсилен, обзет от желание да бягам, но в тези кръвни спомени няма къде да се скрия.
Докато Синята дама надвисва отгоре ѝ, Мълчаливата сестра вдига едната си ръка и стисва ръката на брат си малко над лакътя. Гариус люшва глава към нея.
— Направи го. — Две изграчени думи, натежали от съжаление.
Синята дама се навежда, хищните ѝ ръце посягат към главата на Мълчаливата сестра от двете страни, за да нанесат смъртоносния удар, ала нещо я спира, сякаш въздухът се е сгъстил. Гариус простенва и тялото му се извива в спазми в количката, докато близначката му черпи сила от него. Двамата са били родени свързани и макар че острата стомана ги е разделила, между тях има връзка, която си остава неразрушена. Това, което прави Мълчаливата сестра по-силна, прави Гариус по-слаб, по-сакат, и като се има предвид как изглежда момчето сега и десетилетия по-късно като старец, явно взетото не може да бъде върнато.
— Умри — изръмжава през стиснати зъби Синята дама, но Мълчаливата сестра, макар и наведена, продължава да ѝ се противопоставя, докато Гариус жертва силата си.
— Това е само отражение — изпъшква Алика зад гърба на лейди Шивал. — Не ми е равно!
Каквото и да е онова, с което се бори детето, то сякаш отслабва. Наемниците обаче преживяват съвсем друго — и двамата са изтикани към стената и остриетата на мечовете им неумолимо се приближават към гърлата им, макар че не ги държи никой освен тях.
Някъде в далечината отеква писък. Откъсвам поглед от битката на волите и виждам, че камериерката е избягала. След броени мигове ще се появят дворцовите стражи.
Мълчаливата сестра вдига глава, от бавно по-бавно, косата ѝ е прогизнала от пот, шията ѝ трепери от усилие, а на лицето ѝ, докато среща погледа на Синята дама, се изписва усмивка, която познавам. Алика вече е вдигнала малкия си нож, китката ѝ е бяла, сякаш я е стискала нечия ръка, а другата ѝ ръка стиска празния въздух с отчаяна сила. С малки крачки, всяка плод на свирепа борба, тя настъпва към гърба на Синята дама.
Отекват по-силни викове, по-наблизо, някъде във вътрешността на двореца камбана започва да бие тревога.