Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
В града имаше достатъчно омагьосани светилници, за да позволят на Тави да види втурналите се към тях рейдъри. Те използваха покривите и подскачаха между тях с нечовешка грация, очите им блестяха червени в заобикалящата тъмнина. Виковете и воят им ставаха все по-силни и по-силни.
Тави ги гледаше невъзмутимо, докато най-близкия, който виждаше, не стигна на петдесет ярда от моста.
— Пригответе се — каза той тихо на Макс.
Макс кимна и сложи ръка на рамото на Дженс.
Тави се опита да преброи приближаващите каними, но променящата се светлина, не само от фенерите, но и от извиващите се стълбове на червените мълнии, правеше това невъзможно. Бяха не по-малко от хиляда, може би дори два или три пъти повече. Той изчака още няколко мига, давайки на канимите повече време да напълнят града с възможно най-много войска.
— Добре — каза тихо Тави. — Тиганът е пълен. Време е за огън.
— Призовете вятър! — заповяда Красус и заедно със своите рицари Аери посрещнаха приближаващия се враг, вдигайки силен, постоянен вятър.
— Дженс — каза Макс на младия рицар. — Можеш да ги освободиш.
Дженс изпусна накъсана въздишка и се срути като човек, който изведнъж е изгубил съзнание от удар във врата.
И на мига цялата южна половина на града внезапно се превърна в огромен огън. Тави можеше да види с мисления си взор кутиите и бъчвите, пълни с малки стърготини, които доброволци от целия град и от лагера на последователите специално бяха направили през последните дни и ги бяха натъпкали във всяка опаковка, която успяха да намерят. Още повече дървени стърготини щедро бяха разпръснати във всяка сграда.
Във всяка кутия и бъчва имаше магическа лампа, поставена от самия Дженс, и всяка мъничка огнена фурия беше обвързана от волята му и той я удържаше от събуждане към живот сред малките запалими дървени стърготини.
Когато Дженс ги освободи, стотици мънички фурии, внезапно получили свобода, моментално започнаха да буйстват — и десетки, стотици бъчвички със стърготини избухнаха в пламъци.
Пълните с дървени стърготини сгради избухнаха като факли и силния вятър, насочен от рицарите на Красус, подхранваше огъня с въздух, като го разпалваше все повече и повече и го насочваше към настъпващия враг.
Тави наблюдаваше ужасната смърт на канимите, поглъщани от пламъци, хванати в капана на каменните градски стени. Някои от тях биха могли да оцелеят, предположи той. Но дори при този вятър, който гонеше пожара от моста, топлината му изгаряше лицето на Тави.
Пламъците издаваха страховит рев, който заглушаваше грохота на мълниите над главите им, виковете на умиращите каними и радостните викове на алеранците, наблюдаващи смъртта на техните ужасни врагове.
Тави изчака пет или десет минути. После даде сигнал на Красус, махайки му с една ръка, и трибунът на рицарите заедно със своите рицари Аери облекчено се отпуснаха, прекратявайки призоваването. По стените се възцари дълга тишина, нарушавана само от ниския рев на пламъците и редките стонове на горяща дървесина при срутването на горящи сгради.
Тави затвори очи. Успя едва доловимо да чуе друг звук отвъд звука на огъня — дългия, унил, гневен вой от скръб на канимите.
— Свободно, хора — каза Тави, без да се обръща специално към някого. — Максимус, Красус, вземете малко храна за себе си и хората си и си починете. Ще минат няколко часа, преди огънят да утихне достатъчно, за да им позволи да преминат. Но когато дойдат, ще бъдат много, много ядосани.
Красус се намръщи и гласът му прозвуча сериозно.
— Не мислите ли, че това може да ги убеди да отидат някъде другаде?
— Ние им струвахме много — каза Тави. — Но не и от най-добрите. А това те могат да си го позволят.
Красус се намръщи и кимна.
— Тогава какво следва?
— Сега ще получите малко храна и почивка. Предстои ни да защитаваме моста. Изпратете и нещо за първата кохорта.
— Да, сър — каза Красус.
Той отдаде чест и започна да раздава заповеди на своите хора, след което те слязоха от стената. Малко по-късно няколко рибки домъкнаха казани с ароматен чай и пресен хляб. След като Тави кимна, ветераните на стената отидоха да получат храна и питие.
Тави се възползва от момента да се отдръпне в далечния край на стената. Той бавно се отпусна, провеси крака от ръба и седна, облегнал глава на бойницата.