Виелица на сенките [bg]

Към обяд облачното небе стана още по-мрачно и час-два по-късно започна да ръми. На сал, насред река, а сега и с изливаща се от небето вода — не можеше да се каже, че е най-приятният ден. Загърнахме се с плащовете, но дори това не ни спаси от студа и влагата.

— Последният дъжд за тази година — подсмръкна с нос Кли-кли.

— Какво те кара да мислиш така?

— Имаме нюх за такива неща, Мумр-бубр. Щом казвам, че е последният, значи е последният. Студът вече настъпва.

— Той отдавна е тук — възрази Халас. — Сутрин от студ съм целият схванат.

— Глупости — изсумтя Кли-кли. — Това не е истински студ. А сега ще стане още по-студено и ако нещо падне от небето, то ще е единствено сняг.

— Ти си нашият всезнайко, Кли-кли — усмихна се Змиорката.

— Така си е! — съгласи се с него гоблинката и като погледнаха оловносивото небе, огорчено въздъхна.

Виверните се придържаха към средата на реката, равномерно махаха с крила и теглеха сала. Бреговете се носеха покрай нас с такава скорост, сякаш сме оседлали вълшебен кон от приказка на доралисците и сме му пъхнали в задника горещ въглен.

Усещаше се, че виверните не изпитват удоволствие от работата си. Веднъж дори успяха да се сбият във въздуха и щеше да има страхотна битка, ако не беше заплашителният вик на Пухкаво облаче. Виверните се трудиха до мръкване и чак когато взе да се смрачава, те хвърлиха въжетата и изчезнаха във вечерното небе, уморено размахвайки крила.

— И как да разбирам това своеволие? — подскочи Халас. — Кой ще ни тегли сега?

— Свикна ли с удобствата, моряче? — ухили се Мумр.

— Няма смисъл да товариш виверните повече, отколкото е нужно, гноме — косата на Пухкаво облаче беше мокра от дъжда, но това изглежда изобщо не я притесняваше. — Те си свършиха своята работа и сега бързат към гнездото.

— На нас също ни трябва нещо като гнездо. Авендум се нарича — злобно изсумтя гномът.

— Почти стигнахме, Халас. Това са границите на Заграбия. Утре сутрин ще бъдем във Валиостр — успокои го елфът.

— Ще бъдем, ако не се удавим — недоволно промърмори гномът. — А с въжетата какво да правим? В този студ ще трябва да ги вадим от водата!

— Хайде стига, Халас, не е чак толкова студено — изписка Кли-кли.

— Въжетата вече не ни трябват, може да ги отрежете — каза Слънчево зайче.

— А можем ли да запалим огън? — умолително попита гоблинката. — Нали ще плаваме цяла нощ!