![Диамантен меч, дървен меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/1/diamanten-mech-drven-mech-bg-download.jpg)
Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Разбира се, Дворецът не би търпял в самото сърце на Империята този развъдник на чудовища, ако не бе Дъгата. Кер веднъж мимоходом дочу, че във Вещина гора пращали осъдени на смърт, предимно от знатен произход.
Ала засега никой не дръзваше да го безпокои и да му се пречка. От една страна това го радваше, разбира се, но от друга -нима толкова силно му личеше силата на Долината, че дори неразумните местни твари бързат да се отдалечат, а най-опасните само го наблюдават, без да се решат да го нападнат?
Според сметките му до края на гората оставаше не повече от час. Бива. После още половин час през ливадите и ще излезе на главния път. Малко след полунощ ще е в града. И тогава...
Той замахна с глефата и посече някаква подозрителна лиана, която се люлееше над челото му. Пръсна гореща кръв, обезглавеното змийско тяло тупна под краката на младежа, обгърнато в цветна пара.
Първото здрасти от Вещина гора.
Кер не се наведе да разгледа плячката. Прекрачи я и продължи нататък. От гъсталака подире му смътно светеха нечовешки очи.Твърде втренчено и внимателно даже за полуразумен звяр.
Ала който и да го следеше, позволи на пътника да се отдалечи.
Змията така си и остана единствената твар, с която се срещна във Вещина гора. Както и очакваше, след известно време дърветата се разредиха и Кер застана на ивицата ничия земя, буйно обрасла с ракитак. А да... И селските кози не се весваха насам въпреки апетитната бръстина.
Пътят през пасищата се оказа по-дълъг от предвиденото.
Здрачът гъстееше. В един момент далеч напред замъждука искрица светлина. Кер се напрегна и прибави една щипка магия към зрението си. Различи каменна застава - истинска малка крепост с бойници и две кули със зъбци, предназначени за гнезда на стрелци. Точно през едната от бойниците си пробиваше път тънък лъч от фенер. Легионери.
Кер с досада се плесна по челото.
"Дръвник! Нямаше за какво да се радваш, че те е отнесло в глухи места! Ами че около Вещината гора открай време Императорите са построили пръстен от казарми с джобни гарнизони от по една манипула - очевидно в качеството на компромис между стремежа им да заличат опасния лес и упоритостта на ордените да си запазят резервата непокътнат."
Охраната на леговището на толкова милите на Дъгата чудовища бе възложена на Осми легион. И, естествено, часовоите се доверяваха не само на очите си, но и на алармените заклинания, поставени тук от същата Дъга. Цяло щастие бе, че Кер не пресече една от тези магически линии. Защото тогава щеше да има работа с войниците, които никак не му се щеше да убива.
Той се разтьршува за охранителни нишки. Скоро намери една и вече предпазливо посегна да я даде на късо, когато...
На изток небето се озари от тъмноалено избухване. След повече от двайсет удара на сърцето - Кер се насили да укроти пулса си - до него достигна гръмотевичен отзвук, донесен от горещ порив на вятъра, който накара младежа да покрие лице в шепи.
Вятърът бе напоен със зла магия. Откъм казармата Кер дочу викове.
"Навярно всички легионери сега ще се покатерят на кулите, за да гледат. А какво има да се гледа? Работата е ясна - Дъгата е употребила в Мелиин една от най-мощните си бойни магии.
Можеше да се предвиди."
Кер с две бързи кинжални заклинания - щяха да минат гратис в разтревожената от магоизригването астрала - преряза незримите нишки-пазачки и, без да се крие повече, в пълен ръст широко закрачи напред. В столицата ставаше наистина напечено. До зори от града щяха да останат пламтящи развалини.
"Трябва да успея, трябва да успея - внушаваше си той, докато крачеше по главния път. Оше не знаеше какво да предприеме, но не се съмняваше, че трябва час по-скоро да бъде там, където кипи битката. - Ех, да имах под ръка съшия онзи черен прилеп..."
Нощният друм бе пуст и гробовно притихнал. Изгряваше луната - ликът й бе ръждив от исполинския стълб дим, осветен отдолу от кървавото зарево на пожара.