Произход на политическия ред [bg]

Новият министър на финансите Джон Лоу прибягва до нов подход за заобикаляне на кредиторите. Основана е национална банка, в която държавата поема отговорност да обменя монети срещу банкноти при фиксирана лихва и принуждава гражданите да обменят своите монети срещу банкноти при тази лихва под заплаха от наказателно преследване, обиск и изземване на имуществото. Впоследствие банката не изпълнява задължението си да изплати дълга и неколкократно намалява стойността на банкнотите спрямо монетите, опитвайки се да смъкне лихвения процент, който трябва да изплати срещу дълга си. Лоу обявява, че собствениците На лично имущество имат право да го притежават само ако го използват по начин, който кралят счита за полезен, което кара Монтескьо да нарече Лоу „един от най–великите покровители на деспотизма, срещан до този момент в Европа". Така или иначе системата на Лоу се оказва неизпълнима и скоро се сгромолясва. Както много диктатури от по–ново време, френската монархия разбира, че не може да спечели доверието на инвеститорите или да заобиколи базисни икономически закони чрез политическа принуда.

През XVIII в. настъпват важни промени в съотношението на силите между различните социални и политически дейци във Франция. Развиващата се световна капиталистическа икономика води до повишаване на производителността и до увеличаване на материалното благосъстояние и размера на френската буржоазна класа. Но тези икономически промени са далеч по–маловажни от интелектуалните развития през този период, свързани с идеите на Просвещението за правата на човека и равенството, които бързо се разпространяват из цяла Европа. Представените обосновки на свиканите през 1780 г. Генерални щати са съвършено различни: правото на щатите да ограничават кралската власт не се основава на техния древен феодален произход, а по–скоро на способността им да представляват широката общественост от равноправни индивиди. Постигнато е всеобщо признание, че фискалната система на Стария режим е станала ужасно сложна и несправедлива. Предложенията на предишните финансови министри да спасят нейното функциониране чрез нови и нови начини за изнудване на кредиторите и просрочване на задълженията са заменени от възгледа, че данъчното облагане трябва да се уеднакви, да стане справедливо и да бъде легитимирано от френския народ чрез неговите представители.