За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
В страни, където хората са имали нещастието да получат религия не от бога, е необходимо все пак религията да бъде съгласувана с морала; защото религията, дори тя да е лъжлива, представлява най-добрата гаранция за човешката честност.
Основните правила в религията на Пегю се състоят в това да не се убива, да не се краде, да се избягва блудството, да не се причинява нищо неприятно на ближния, а, обратното — да му се прави колкото може повече добро. Пегюанците вярват, че спазвайки тези правила, те могат да се спасят независимо коя вяра изповядват; ето защо, макар горди и бедни, те са кротки и състрадателни към нещастните.
Глава IX
За есеите
Есеите давали обет да бъдат справедливи към хората, да не причиняват никому зло даже и при задължението да се подчиняват, да мразят несправедливите, да бъдат верни на дадената дума на всеки, да заповядват със скромност, да държат винаги страната на истината, да избягват всяка непозволена придобивка.
Глава X
За сектата на стоиците
Различните философски секти у древните могат да се разглеждат като различни видове религии. Измежду тях не е имало друга секта, правилата на която да са били по-достойни за човека и по-пригодни за възпитанието на добродетелни хора от сектата на стоиците; и ако аз можех за минутка да забравя, че съм християнин, щях да призная, че унищожаването на школата на Зенон е едно от най-големите нещастия, постигнали човечеството.
Тя е прекалявала само когато е ставало дума за неща, които изискват душевно величие — презрение към наслажденията и презрение към страданието.
Само тя е можела да създава граждани; само тя е създавала велики хора; само тя е създавала велики императори.
Абстрахирайте се за момент от истините на откровението; търсете в цялата природа — не ще намерите нищо по-величествено от Антонините. Даже самият Юлиан, да, Юлиан (тази неволна похвала не ще ме направи, разбира се, съучастник на неговото вероотстъпничество); не, след него не е имало друг господар, по-достоен да управлява хората.
Докато виждат в богатството, в човешката власт, в страданието, в огорченията, в удоволствията нещо суетно, стоиците в същото време биват погълнати от грижа за щастието на хората и изпълнението на обществените задължения; сякаш те са разглеждали тоя свещен дух, който са чувствували в себе си, като някакво благоприятно привидение, което бди над човешкия род.
Родени за обществото, те са смятали, че тяхната съдба е да се трудят за него; и това им е било толкова малко в тежест, че цялата им награда е била в самите тях; намирайки щастие единствено в своята философия, те сякаш са можели да увеличат това щастие чрез щастието на другите.
Глава XI
За съзерцанието
Тъй като хората са създадени, за да се съхраняват, хранят, обличат и извършват различни обществени дейности, религията не трябва да ги поощрява прекалено към съзерцателен живот.
Мохамеданите стават съзерцателни по пътя на навика; те се молят пет пъти на ден и всеки път са длъжни да оставят зад себе си всички помисли за земния живот; това ги възпитава в дух на умозрение. Към това следва да се добави и едно равнодушие към всичко, което догмата за неизменността на съдбата дава.
Ако впрочем към това се прибавят други причини, които ги насочват към отчуждение, ако например строгостта на управлението и законите за поземлената собственост поддържат съзнанието им за нетрайността на земното, тогава всичко е загубено.
Религията на гебрите е направила някога персийското царство цветущо; тя е премахнала вредните последствия от деспотизма; но в наши дни мохамеданството руши тази държава.
Глава XII
За покаянията
Добре е покаянията да се съпровождат с идеята за труд, а не за безделие; с идеята за добро, а не с идеята за нещо необикновено; с идеята за умереност, а не за алчност.
Глава XIII
За неизкупимите престъпления
Едно място в книгата на първосвещениците, приведено от Цицерон, ни кара да мислим, че сякаш римляните са познавали някои престъпления, които не могат да се изкупят; върху това именно Зосима основава своя разказ, който е толкова подходящ за утежняване мотивите на Константин за покръстването му; оттук и горчивата подигравка на Юлиан за това покръстване, отразена в книгата му за цезарите.
Езическата религия, която е допускала само някои груби престъпления, която е спирала ръката, но е оставяла сърцето свободно, е можела да допуска неизкупими престъпления; но една религия, която обхваща всички страсти; която е еднакво ревнива както към действието, така и към желанията и помислите; която ни обвързва не с няколко вериги, а с неизброими нишки; която изоставя човешкото правосъдие и въвежда друго; която е създадена, за да ни води непрекъснато от разкаяние към любов и от любов към разкаяние; която между съдията и престъпника поставя един велик посредник, а между праведника и посредника — един велик съдия — такава религия не може да допуска неизкупими престъпления. Но макар да внушава у всеки страх и надежда, тя все пак прави така, че да се почувствува, че ако няма престъпления, които по своята природа са неизкупими, такова престъпление може да бъде целият човешки живот; че е много опасно да се безпокои непрекъснато божието милосърдие с все нови престъпления и нови молби за опрощение; че грижата за старите дългове, които никога не могат да се погасят пред бога, трябва да ни въздържа от нови; да не прехвърляме мярката и да не пристъпваме границата на бащиното милосърдие.