За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Последици от характера на християнската и на мохамеданската религия
Може само въз основа на характера на християнската и на мохамеданската религия, без да се правят други проучвания, да се приеме първата и да се отхвърли втората; защото за нас е по-очевидно, че религията трябва да смекчава нравите, отколкото, че тя е истинска.
Нещастие за човечеството е, когато религията е наложена от завоевателя. Мохамеданската религия, която говори само за меча, продължава да действува върху хората със същия дух на изтребление, който я е създал.
Разказът на Сабакон, един от царете-пастири, е достоен за възхищение. Богът на Тива му се явил насън и му заповядал да унищожи всички египетски жреци. Сабакон разсъдил, че боговете не желаят той да царува повече, защото му заповядват да извърши това, което противоречи на тяхната обикновена воля, и се оттеглил в Етиопия.
Глава V
За това, че католическата религия подхожда повече на монархията, а протестантската — на републиката
Когато една религия се ражда и развива в една държава, тя обикновено следва общия план на управлението, установено в тази държава; защото както тия, които я приемат, така и ония, които я въвеждат, нямат други представи за държавно устройство освен представите за държавата, в която са се родили и израснали.
Когато преди два века християнската религия претърпява злополучното си разделение на католическа и протестантска, северните народи приемат протестантството, а южните запазват католицизма.
Причината за това е, че у северните народи съществува и винаги ще съществува дух на независимост и свобода, какъвто дух южните народи нямат; религията, която видимо няма глава, повече съответствува на независимостта на народите от тоя климат, отколкото религията, която има.
В самите страни, където се е утвърдила протестантската религия, превратите са ставали в държавно-политически план. Лютер, имайки на своя страна силни господари, не е можел да ги накара да признаят църковен авторитет, който няма преимуществата на външнополитическата власт; докато Калвин, на чиято страна са били жителите на републиката или гражданите, засенчени при монархията, много лесно е можел да мине без преимущества и висши чинове.
Всяка една от тия две религии е можела да се смята за по-съвършена; калвинистката се е съобразявала повече с това, което е казвал Исус Христос, а лутеранската — с това, което са вършели апостолите.
Глава VI
Друг парадокс на Бейл
След като поругава всички религии, г. Бейл се нахвърля и върху християнството; той се осмелява да твърди, че уж истинските християни не били в състояние да образуват жизнеспособна държава. А защо не? Това биха били граждани, разбиращи превъзходно своите задължения и проявяващи голямо усърдие за изпълнението им; те отлично биха разбирали правото си на естествена отбрана; колкото по-взискателни биха били към религиозния си дълг, толкова повече биха мислили за своя дълг към отечеството си. Християнските начала, дълбоко запечатани в техните сърца, биха били далеч по-действени от фалшивата чест на монархиите, човешките добродетели на републиката и раболепния страх на деспотическата държава.
Удивително е, че трябва да се обвинява един такъв велик човек в неразбиране на собствената му религия; в неумение да различи начина за установяване на християнството от самото християнство, предписанията на Евангелието от съветите на Евангелието. Когато законодателят, вместо да издава закони, дава съвети, това означава, че ако неговите съвети се дават във вид на закони, те ще противоречат на духа на законите.
Глава VII
За законите за усъвършенствуване в религията
Човешките закони, създадени, за да говорят на ума, трябва да дават предписания, а не съвети; религията, създадена, за да говори на сърцето, трябва да дава много съвети и малко предписания.
Когато например тя дава правила не за добро, а за най-добро, не за благо, а за съвършенство, добре е това да бъдат съвети, а не закони; защото съвършенството не се отнася до хората изобщо или до нещата изобщо. Нещо повече, ако това са закони, то за да бъдат те спазвани от хората, нужни са още много други закони. Безбрачието е било съвет на християнството; когато го направили закон, за определена категория хора станало необходимо да се създават още нови и нови закони, за да склонят хората да го спазват. Законодателят се уморил, уморил и обществото да кара хората да изпълняват чрез предписания това, което тези, които обичат съвършенството, биха изпълнили като съвет.
Глава VIII
За съгласуването на законите на нравствеността със законите на религията