Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Че ние на Волтар не се стреляме с лъкове! Я се огледай, Солтан. Виждаш ли някой лък наоколо?
Той си въобразяваше, че е казал ужасно забавна шега. Клатеше се напред-назад от смях. Молех се да си глътне езика.
Виждах, че така доникъде няма да стигнем, затова се възползвах от втория си довод. Нали прекарах дълги часове в изработването на този проект, в обмисляне на всички начини да го подмамя към операционната зала.
— Е, може да си прав, а може и да не си — казах сурово. — Но не бива да нарушаваме инструкция 534279765, част А, параграф 1! Там ясно е посочено, че никой с отличителни белези не може да припари до Земята! Точка!
Смехът му заглъхна.
— Разбира се, носиш документа, за да го прочета, нали?
Да, ама не го носех. Нали току-що го измислих! Но затова пък мисля светкавично.
— Познаваш „Сборник космически закони“, параграф а-36-544 М, раздел Б, забраняващ при кацане да се разкрива чуждопланетната ни самоличност, нали?
Той потвърди.
— Инструкцията за отличителните белези, която цитирах, е секретно съдебно тълкуване на параграфа. Задължителна е за нас, уверявам те.
Хелър завъртя глава.
— Признавам си, че не съм виждал инструкцията. И ако това тълкуване е измислено от апарата, аз съм от флота. За мен не е задължително.
Стана ми ясно, че не постигах напредък. Но още не бях вкарал в боя психологията на Блито-3. Тя е мощният резерв на личното ми майсторство в занаята. Преди сегашните ми самопризнания никой не знаеше, че тя е в основата на моите успехи.
Психологията твърди, че когато откажете на едно дете да изпълните желанието му, то изпада в „изблици“ — един от научните термини за капризна избухливост. Сблъскалите се с нея възрастни обикновено отстъпват и се предават. Навлязох в първата фаза на своя „изблик“.
— Ти — нацупих се — просто се стараеш да ми затрудниш работата. Ти си един досадник.
Магически подход на психологията, нещо като заклинание. Веднага отбелязах ефекта. Хелър ме погледна озадачено.
Преминах към втората фаза — отхвърляне.
— Ако не дойдеш с мен за прегледа на физическата ти готовност, НЯМА ПОВЕЧЕ ДА ТИ ПОДПЕЧАТВАМ ИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОРЪЧКИ!
Изкрещях последното изречение с точно нагласена плачливост.
Постигнах желания резултат — Хелър се взираше в мен, без да разбира какво става.
Следваше третата фаза — конвулсивен отказ. Паднах на пода по гръб и започнах да се гърча. Бясно заудрях с пети, симулирах псевдоепилептична истерия. Това обикновено довършва жертвите. Тайната е в приликата на симптомите с последните гърчове на умиращите: родителите се страхуват, че детето им може да умре от капризите си. И внимателно наблюдавах Хелър с крайчеца на окото си.
Успех! Той изтърва дълга въздишка — описаната в учебниците реакция — и отчаяно вдигна поглед към небето.
В четвъртата фаза участва и парченце сапун за по-правдоподобно плюене на пяна от устата. Бях се подготвил. Бях готов и за петата фаза, в която влизат в действие симулирани предсмъртни хрипове.
Не беше нужно. Хелър бързо изрече:
— В името на боговете! Солтан, стига си се преструвал! Ако отказът ми да дойда ще ти докара неприятности с Ломбар, идвам!
Падна ми в ръчичките!
Когато излязохме, казах на подофицера и на един от стражите да охраняват бдително кораба. Обясних им, че Хелър ще отсъства през целия ден.
Излетяхме.
Да ви кажа право, земната психология действа безпогрешно всеки път! Вярно, не беше толкова приятно като подвизите на Бъгз Бъни. Но който и трик да използвате — успявате! Онези психолози и психиатри на Земята са му намерили цаката! Мамят глупаците, както си искат! Абсолютни шампиони на хладнокръвната измама и мошеничество!
Освен това психологията задоволява жестокостта ми. И напълно подхождаше на плановете ми за деня.
ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА
Глава първа
— Виж ти — каза Хелър, щом наближихме. — Покрайнините на Нафуканите хълмове. Сериозно развитие в сравнение с операционните зали на Спитеос.
Ске се спусна ниско и се насочи към имението на вдовицата Тейл.
— Да, така е. Знаех какво правя, когато те убеждавах да дойдем. Постъпи умно, като се съгласи. Всичко ще мине чудесно. За тебе — нищо освен най-доброто.
Посочих гравираната плоча на портата:
Твърде лошо, помислих си, че и теб не можем да погребем по същия начин.
— Лекар специалист, сред най-компетентните в професията, ще положи особени грижи за теб. — Ах, ти, развращаващ персонала „бибип“! Усмихнах му се. Кацнахме. — Ето, пристигнахме. Да отидем там.