Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Прахд ни посрещна пред входа на миниатюрната болница. Хирургична маска покриваше лицето му. Държеше блестящи щипци. Току ги отваряше и затваряше и слънцето проблясваше по тях.
Хелър със скок слезе от аерокара. Дълбоко вдиша ароматния въздух и се протегна. Прекоси поляната и мина край басейна, за да отиде при Битълстифендър. С мъка удържах злорадството си — той захапа примамката, беше в ръцете ми!
Отначало не забелязах застаналата под цъфналите дървета вдовица Тейл. Криеше се в сенките. Не помръдваше. Стоеше като прикована. Долната й челюст висеше, а очите й се изцъклиха. Притискаше длан към гърдите си, сякаш имаше проблеми с дишането. Казах си, че за нещастие влечението й към мен преминава всякакви граници. Психолозите го наричат „фиксация на обожанието“ — необясним стремеж на жените към определен жизнен и красив мъж. Но в момента можех само да съжалявам за своето въздействие. Друго занимаваше ума ми. Побързах да настигна Хелър.
— Доктор Битълстифендър — казах, — това е вашият… пациент. — Едва не изтървах „обект“.
Вече бях инструктирал младия доктор, но ми се видя малко нервен. Защо пък не? Той си въобразяваше, че светът ще рухне отгоре му, ако се провали в операцията. Кимна и защрака нервно с инструмента в пръстите си. Забързано ни поведе към болницата.
Хелър обърна внимание на обстановката.
— Добре е, добре. Само най-новото в професията.
— Сега, ако бъдете така добър да си свалите дрехите и да легнете на тази операционна маса — каза Прахд, — можем по-бързо да свършим работата.
— Надявам се — отвърна Хелър. — Имам още много неща за довършване в кораба. Скоро ще отлетим, затова…
Невежеството му в шпионажа и сигурността ми се струваше ужасно! В следващия момент щеше да разкаже на Битълстифендър името и биографията си! Прекъснах го:
— Колкото по-скоро изпълниш указанията на доктора, толкова по-бързо ще мине прегледът.
Хелър се съблече и легна на масата.
— Хм — измънка младият доктор Прахд. — Вие се отличавате с изключително телосложение и с изключителна надареност за специфични занимания.
Стреснах се. Погледнах го, за да се уверя, че това е началото на перверзно увлечение. Но грешах. Прахд само отбелязваше професионалното си впечатление. С нежелание си признах, че казваше истината за Хелър. Имаше фантастични мускули и хармонични пропорции, беше и добре екипиран за „специфични занимания“. Сетих се, че Прахд искаше да завоюва симпатиите на пациента си. После осъзнах, че този комплимент малко ме ядоса. И други хора наоколо бяха добре сложени и всичко останало. Е, не чак толкова.
— Докторе — казах му, — искам да насоча вниманието ви към някои смъртно опасни отличителни белези. Твърде неприятни, а в условията на нашата работа — истинска катастрофа.
Прахд напразно се вглеждаше. Не успяваше нищо да открие. Проклетият тъпак вече си отваряше устата да обяви мнението си, затова твърдо му посочих малкия белег от парализиращия кинжал на Ломбар.
— Това — заявих с нетърпящ възражения тон — трябва да бъде премахнато!
Младият доктор продължи да се взира сляпо, все пак видя тънката бяла линия. И ме стъписа, като каза:
— Но раната заздравява великолепно. Ще трябва да я разглеждат с увеличител, за да…
Посочих му края на дясната вежда.
— А тук е основата на сигурния провал. Изпъква като фенер нощем! Това — добавих бързо, защото глупакът явно не беше схванал същността на нарежданията ми — е следа от рана, засегнала костта. Черепът е бил разтърсен от удар на първобитна стрела с каменен връх!
Прахд примигна.
— С каменен връх?
И двамата не намериха нищо по-подходящо за този решителен момент от неудържимия смях. Джетеро му разказа случката. Както се оказа, те дори не смятали да се сражават с диваците, Хелър само искал да задоволи любопитството си, как стои изправена оградата на селището — сторило му се, че плува във въздуха на два фута над земята. Но когато стигнали по-наблизо, от предпазливост заредил бластерната си пушка и едно хлапе го улучило със стрелата. Да пукна, ако разбирах какво смешно намираха в произшествието. Забелязах, че Хелър разказва случката различно пред всеки нов слушател. Не виждах смисъл в това. Щом е имал бластерна пушка в ръцете си, лесно е можел пръв да повали хлапето. Сигурно лъжеше.
Но преди да си възвърна контрола над неловкото положение, младият доктор взе машина със свързан към нея екран и я сложи под главата на Хелър. Прахд надникна в екрана. И аз надникнах над рамото му. Виждах само очертанията на някакви черепни кости.
Най-сетне докторът се обади:
— Гръм и мълнии! Това подлагано ли е на лечение?
Хелър сви рамене.