Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Да, бе, да — отвърна Ломбар. Съмнявах се дали е минал и през забавачница. Науката не беше от силните му области. Но той умееше да мисли. — Да го „бибип“, това нещо може всичко да ни обърка. И много ще разстрои един определен човек на Земята!
— Напълно вярно. А доколкото знам, не бихте искал да засегнете точно НЕГО!
Бам внезапно взе участие в съвещанието:
— Та, значи, нека аз го наглася да гръмне, ще утрепе Хелър и не знам колко си дечица. Основно решение за основното училище!
Ломбар не се усмихна на шегата. Но закима. После промени решението си.
— Не — измънка замислено. Видях как лукавство освети лицето му, същото лукавство, създало гения от Ломбар и качило го на върха. — Не — повтори той. — Бам, можеш ли да нагласиш конвертора така, че да поработи осем-десет часа, а след това да се повреди толкова зле, че нищо да не помогне за оправянето му? Без гърмежи. Само да работи няколко часа и да спре без никаква видима причина.
— Комплектите са два — напомни ученият.
Печеният саботьор Бам ги извади от сандъка и ги разгледа.
— Ами да, повреда на един елемент. С лека V-образна драскотина от едната страна ще претоварим съседните елементи. Ще трябва да подмени всички детайли, а няма да ги намери по-близо от Волтар. — Бам провери списъците на учения за останалите сандъци. — Ъхъ, без резервни части е! Лесно е, шефе. По една драскотина на комплект и те ще поработят седем часа, после стават буци разтопен метал.
— Направи го — каза ухилен Ломбар, първата усмивка по лицето му през този ден. — И с двата. Ще предизвика разочарование, което ще го довърши. Разбира се, ако преди това успее да се измъкне от някои други заложени капани, но според мен е невъзможно. Хайде, направи го.
Приай вече подреждаше другите сандъци, за да изглеждат недокоснати и отвън, и отвътре. Той е истински художник. Бам се съсредоточи в задачата си.
Ломбар ме ръгна в ребрата.
— Иди навън и задръж Хелър, ако се върне прекалено рано. О, да, не забравяй, че ще изслушаш инструктаж точно преди да излетите. Така че готви си доклада.
Веднага надигнах една плоча от пода на коридора и изпълзях навън. С дезинфекционната пръскачка в ръце небрежно се върнах в камиона. Махнах каската от главата си и съблякох отвратително жълтия работен комбинезон.
Незабелязан от никого, аз се измъкнах от камиона, повлякох се към канцелариите и зачаках.
Изведнъж видях да каца лимузината на предприемача. Хелър изскочи от нея. А Ломбар не беше излязъл от кораба! Хелър явно се канеше да се върне там на бегом!
Застанах на пътя му.
— Чаках те.
Той едва не ме избута.
— Какво? — учудих се. — Няма ли готови сметки за подпечатване?
Подаде ми няколко, но те не ме забавиха много. Ломбар си стоеше в кораба. Какво ли ги задържаше? Хелър би видял отместената плоча на пода. Забравих да я поставя на мястото й! Би могъл да се натъкне на тях! И Ломбар щеше да ме накъса на мръвки!
— Помисли хубавичко — трескаво заговорих на Хелър. — Нима не искаш още нещо за кораба? Знаеш ли, много ни увеличиха субсидията. Длъжен съм да ти предам — излъгах го с надеждата да спечеля време, — че трябва да използваш поне част от нея. Няма да изглежда добре в счетоводството, ако не сме похарчили почти нищо.
Очевидно хората от флота не мислят по този начин. Придържат се към налудничави идеи за пестене на държавните пари и харченето им само за най-необходимото. Тъпаци! Ако не похарчите субсидията, отнемат ви я!
Хелър ме изгледа доста учудено. После каза:
— Е, не сме поръчали цветята за празненството преди отлитането.
— Добре — съгласих се. — Попълни поръчка за цветята.
Вече бях сигурен, че ме гледа странно. Сякаш трудно си задържаше устните на мястото им. Но изрови пачка бланки, подпря ги на планшета, който висеше на кръста му, бързо намери писалка и попълни най-официална поръчка за цветята. Аз добавих още два-три сорта, гирлянди и цветна огърлица за кораба за късмет, макар че обикновено окичват с тях само корабите, превозващи знаменитости. Друго не можах да измисля. Притиснах картата си отдолу.
Какво, по дяволите, правеше Ломбар вътре?
— Не се съмнявам — добавих, — че и за още нещо не сме се погрижили.
Той наистина си имаше проблеми с устата. Зъб ли го болеше? Ъгълчетата на устните му потрепваха неспокойно.