Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Бяха екип от най-добрите. Щом някой сандък разкриеше съдържанието си, ученият за секунди оглеждаше всичко.
В претъпкания склад беше горещо. Във влекачите не оставят много място за складиране. Ломбар смърдеше лошо дори и за моите навици, особено в тази теснотия. Може би вонята на бордеите излизаше през порите му, на бордеите, които толкова презираше. Тревожех се Хелър да не ни завари внезапно. Струваше ми се, че клечим тук от часове.
— Това ли е всичко? — попита ме Ломбар.
Помислих малко. Оставаха двата малки калъфа, заврени някъде из кораба. Но аз знаех какво представляват. Кимнах.
Ломбар не ме гледаше. Както винаги, сам отговори на въпроса си.
— Разбира се, че е всичко. Проучих чертежите на този боклук — друг склад няма. Прегледах какви поръчки е направил. Само глупости за корпуса, електроника и прибори за управление. Никакви оръжия. Това е добре. Корабът е беззащитен. Един изстрел и вече го няма.
Изтръпнах. Надявах се, че в този момент няма да съм вътре в него.
— Е? Какво? — нетърпеливо се обърна Ломбар към учения.
Явно му омръзна да седи тук, а ученият като всички себеподобни се щураше насам-натам и се съвещаваше сам със себе си, разглеждаше едно или друго и си водеше бележки. Проклетниците успяват да изглеждат мъдро и когато си мислят само за почивка и кутийка „главотръс“. Учените от апарата си получават заплатите, за да изучават технологиите на противниците и да дават мнения за тях, а не за истинска работа. Ако трябваше честно да си заслужат парите, сигурно биха измрели от глад.
Най-сетне той приключи.
— Основната част от товара са най-разнообразни дреболии, части за ремонт като проводници и кондензатори, все такива неща. Той най-вероятно си мисли, че ще действа далеч от базите и се бои от повреди в кораба. Резервни части. Боклук.
Ломбар изръмжа. Лицето му показваше, че друго не е и очаквал от глупав „бибип“ като Хелър.
— Сега да видим — продължи ученият, — сандъци номера 2, 3, 4 и 5 са друга работа. Съдържат елементите, необходими за сглобяване на миниатюрен прибор за преобразуване на метали.
Погледнах ги. Лежаха си кротко в опаковката, блеснала под светлината, размърдани само колкото да установим какво представляват.
— Хм! — измуча Ломбар. — Той си мисли, че задължението му се състои в предоставянето на технология за чисто гориво или източник на енергия от друг вид. Значи наистина смята да направи нещо с техните горива. Много се страхувах, че положението е точно такова!
— Е, да — отбеляза ученият, докато отпускаше тлъстините си върху една опорна греда, за да си почине. — Но не е много умен. На Блито-3 вече използват атомната енергия за задвижване на електрогенератори с пара. Имат купища уран. И правят бомби от него, дебилите му с дебили! Ако си въобразява, че ще ги впечатли, като ги учи как се преобразува един тежък метал в друг, тръгнал е срещу течението. Те не се нуждаят от още уран. Няма и да го слушат.
Ломбар си правеше труда да слуша някого! Бях изумен.
— Добре. Добре. Можем да забравим за сандъци номера 2, 3, 4 и 5. Знам един тип на онази планета, който ще го убие, щом научи какво се кани да прави. Та какво има в сандък номер 1?
— Да, остава сандък номер 1. Както виждам, забелязахте, че му отделих специално внимание. Шефе, точно този сандък ще ви създаде неприятности.
Огледах го. Надписът гласеше:
„КОМПАНИЯ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА
ДОСТАВЕТЕ УДОВОЛСТВИЕ НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ!
ЗАБАВЛЕНИЕТО Е ОСНОВА НА ПРОСВЕЩЕНИЕТО“
— Та това са детски играчки! — присмя се Ломбар.
— Знам, шефе. Но знам и колко силен интерес имате да не се бърника във въпроса за земните горива. А ето този комплект се нарича „Комплект номер 13 за основните училища“. Напълно достатъчен е за лабораторни упражнения по превръщане на въглерод в кислород — с два атомни номера нагоре, после на въглерод във водород — пет атомни номера надолу. Шефе, в първобитна горивна култура като тази на Земята водородът и кислородът са основните горива.
Ломбар се надигна и впери поглед в сандъка, сякаш нещото го обсипваше с неприлични думи. А ученият дъднеше неспирно:
— На Земята хората горят въглерода, като поглъщат кислорода от атмосферата. Копаят въглища и сондират за петрол — това е въглерод от вкаменелости, превърнал се в течност — и горят всичко това за получаване на топлинна енергия…
— Знам! — отсече Ломбар. — Върни се на този образователен комплект!
— Ами тази детска играчка все пак наистина преобразува въглерода. Сигурно сте ги виждали в училище. Оборудвани са с малък конвертор и газови балони от двете страни. Учителят сипва въглерод в каквато и да е форма през горната фуния и конверторът започва да бръмчи. Електрическият ток, създаден от освобождаването на атоми, стига до тези два сребърни електрода, те се задвижват, пукат и между тях се извива ефектна волтова дъга, а двата балона се напълват с газ… Какво ви обяснявам, нали познавате апаратчето от първите класове.