Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Нещо ми се гади. Имате ли някое хапче за стомах?
Той ми връчи хапчето.
Хелър гледаше скучаещо как докторът подбира скалпели, щипци, сонди и въобще се развихря. А Прахд бърбореше в стремежа си да го успокои:
— Често точно дребните неща в живота са и най-досадните. Предполагам, че никога не сте и помислял колко поразии може да направи едно малко парченце камък.
И така нататък, и така нататък. Не млъкваше.
Прахд най-после изтърколи и преносима система за подаване на упойващ и обезболяващ газ. Попита ме:
— Имате ли нещо против да подържите това?
— О, не мога. Не знам защо, но напоследък само като видя кръв и ми призлява.
Прахд равнодушно повдигна рамене и включи подаването на кислород и медицински газ. Нагласи маската върху лицето на Хелър, който послушно започна да диша дълбоко. Прикрепената към тила му скала отклони стрелката си към „Упоен“.
Младият доктор взе първия скалпел.
Аз писнах внезапно:
— О, богове, ей сега ще повърна!
Презглава избягах от операционната зала, хълцайки болезнено.
Стенех непрекъснато. Поспрях се в преддверието, понамалих силата на хълцането, сякаш се отдалечава, наведох се и дръпнах кордата, която вързах още предния ден. Масичката на колела, на която лежеше ръката с регистратора, се премести леко, ала достатъчно, за да се плъзне ръката надолу, сякаш от неволно движение на Хелър. Сега гадната машинка записваше безпрепятствено звуците, но хващаше картина само от безполезната страна на операционната маса.
Стоновете ми заглъхнаха в далечината, докато се измъквах на пръсти.
Падна ли ми в ръцете! Разбира се, не беше толкова приятно като решителната префронтална лоботомия, любимо средство на психиатрите от Земята. Те просто набутват шило под костите на челото и превръщат предните части на мозъка в кайма. Ако пациентът не умре веднага, деградира в слабоумно стайно растение и бездруго си отива от света след две до пет години. Изключително практично решение на всички проблеми с психозите. Но мисълта за графиня Крек въздържаше въображението ми. Все пак би забелязала резултата.
Едно от тежките изпитания в живота е невъзможността да задоволите всички свои желания наведнъж. Както и да е, засега ми стигаше и каквото имах. Щом аудио-визуалните „бръмбарчета“ кацнат на местата си, ще знам всичко, извършвано от Хелър, и ще мога да му преча. Нямаше начин да ми се изплъзне. Попадаше в пълна зависимост от прищевките ми. Както си припомнях всички ужаси, които изтърпях заради него, изпаднах в приятно блаженство. Идваше времето на справедливостта.
Глава втора
Нечия ръка подръпна ръкава ми. Вдовицата Тейл. Опомних се от мечтите си. Тя сочеше към малка лятна къщичка, скрита сред дърветата.
— Трябва да ви покажа нещо — прошепна.
В болницата всичко минаваше тихо. От време на време долавях шум от движението на машина. Два часа, беше казал Прахд. Разполагах с твърде много време.
Последвах вдовицата Тейл и размишлявах недоумяващо за силното си въздействие върху жените. Не се заблуждавах какво искаше да ми покаже в лятната си къщичка.
Много приятна за окото постройка, заобиколена от цъфтящи дървета, които насищаха въздуха с чудесния си аромат. Състоеше се почти само от покрив и огромна мека постеля в яркожълто. Тиха музика, мека и съблазнителна, ни заливаше от тавана, под който висеше изкусно изрисувана светлинна плоча. Усамотено кътче, скрито от любопитни погледи, идеално за размяна на тайни и разни други неща.
— КОЙ беше този? — Тя още шепнеше.
Погледнах я — тъкмо се отпускаше на лакът върху възглавниците. Устата полуотворена, очите унесени. Тежко дишане. Съсредоточих поглед върху лицето й. Изненадах се — никакви бенки и петна, само едва забележима червенина показваше къде са били. Всъщност беше доста хубавичка. Огледах гърдите й — под копринения халат сега бяха високи и твърди, никаква следа от отпуснатост.
Разглеждах я от горе до долу. Ставах неспокоен. Легнах на постелята по-близо до нея и се усмихнах подканващо. Усещах възбуда от присъствието й, както никога досега.
Очаквах по навик да ми разкъса дрехите, а тя се обърна по гръб с лениво движение. Отпусна се, без намерение да си свали халата, на цели три фута от мен. Вперила омаян поглед в тавана, изви ръце зад главата си.
Блестящите очи се замъглиха. Дишането й се ускоряваше.
— Щом го зърнах — прошепна вдовицата Тейл, — помислих го за някой горски Бог. Толкова силен, толкова могъщ!
Лампата под тавана се залюля, а музиката премина в отсечен ритъм.
— Излезе от аерокара толкова гъвкаво… гъвкаво… гъвкаво…
Огромното цвете до вратата сякаш се разду.