Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Обхванат от внезапна паника, започнах да пресмятам приблизителните цени. И колкото повече смятах, толкова повече се паникьосвах.
Ако в управлението отхвърлят исканията на доставчиците да им се плати стоката, могат да изтеглят сумата от сметката на офицера, подпечатал поръчката!
Някои неща, например униформите, биха минали между другото, но останалите възлизаха на поне осемстотин и петдесет кредита! Или повече!
Достатъчно, за да превиша позволеното, да застана пред военния съд и дори да бъда изхвърлен!
Ске се обади:
— Какво ви става? Като ви гледам, май ще припаднете!
Справих се със себе си и му заповядах:
— Карай към финансите! Трябва веднага да внеса деветстотин кредита за погасяване на изтеглен аванс!
Отново заставах на ръба на разорението!
Прегърбих се и мрачно заокайвах съдбата си.
Отведнъж подскочих от мисълта за един друг ужас. С тези увеселения, цветя и гирлянди по кораба, с фойерверките Ломбар щеше да ме изкорми за нарушаване на тайната!
Закрещях:
— Да му го „бибип“ на Хелър! И на всички като него!
Смехът на Ске никак не ми помагаше да се успокоя. Не би се веселил така, ако осъзнаваше мащабите на трагедията.
А денят започна толкова хубаво!
Глава девета
Прекарах остатъка от деня в дребни грижи за едно или друго, после цяла нощ се мятах, обзет от тежки предчувствия. На следващия ден се налагаше някак да подмамя Хелър в миниатюрната болница, за да го оперират. Най-трудното препятствие си оставаше графиня Крек. Ако в главата й се промъкнеше подозрението, че съм му сторил нещо, щеше да ме убие и стените на Спитеос не биха я възпрели. Когато все пак се унесох в дрямка, започна да ме мъчи кошмар, как тя ме бърка с онзи жълтокож, когото смачка на пюре. В съня си опитвах да я убедя, че единствената причина за кошмара е изместването в психиката й, предизвикано от „комплекса на Електра“, подтикващ към сексуални връзки с бащата, но тя не спираше да ме бие. Събудих се облян в пот и в първия миг бях уверен, че това е моята изтичаща кръв. Повече не заспах!
На сутринта изчаках да изгрее слънцето и тогава тръгнах към „Влекач едно“ — исках да съм сигурен, че графиня Крек не е там. Здраво бях запечатил в паметта си най-добрите номера, които измислих, а на лицето си изстисках усмивка без веселие. Отдавна събудилият се Хелър седеше в разкошния салон и довършваше някакви записки. Носеше бял работен костюм с падаща яка, целият в искри. Тези момчета от флота знаеха как да се издокарват. Надявах се да бъде изцапан с кръв до края на деня!
— Каквато и работа да имаш, налага се да я отложиш — заявих. — Предстои ти преглед за физическата ти готовност.
Той се засмя.
— Мисля, че съм готов. Всъщност съм в прекрасна форма. Тъкмо се канех да потичам около хангара, преди да са дошли екипите тази сутрин.
— Може ли да седна? — попитах, докато вече го правех. — Джетеро, ти нищо не разбираш от шпионаж. Точно затова съм с теб, да те насочвам. Там, където отиваш, ВСИЧКИ полицейски досиета съдържат отличителни белези. И ако имаш такива белези, засичат те ей така! — щракнах с пръсти.
Той поклати глава.
— Нямам.
— Ха! — Протегнах ръка и сграбчих блестящия плат, дръпнах го, за да оголя рамото. Тайно се надявах да скъсам дрехата. — А това как го наричаш? — Посочих малкия бял белег, останал от парализиращия кинжал на Ломбар. — Видя ли?
Пуснах яката и дрехата сама се нагласи както трябва. Огледах внимателно лицето му. За боен инженер, преминал всичките тези сражения и премеждия, това лице изглеждаше учудващо непокътнато.
Открих белег — до външния край на дясната вежда различих тънка линия. Точно където трябва! През белега можеше да се проникне между слепоочието и надочната кост.
— Ето — казах тържествуващо, — вече станаха два. — И докоснах веждата.
— А, този ли? — усмихна се Хелър. — Няма да ми повярваш, но веднъж участвах в операция на първобитна планета. Наложи се да проникна в укрепено село. И ме улучи стрела с каменен връх! Честно. Лъкове и стрели! Корабният лекар, който ми оправи раната, дъх не можеше да си поеме от кикот. Стоях там с готова за стрелба бластерна пушка, а те ме улучват със стрела! Смехория. Цялата ескадрила си правеше майтап с мен. Не е нищо особено.
— Но е отличителен белег — напомних му внушително. — Там, където отиваме, ще го забележат и веднага ще познаят, че идваш от Волтар. Ей така! — Пак щракнах с пръсти.
Хелър избухна в смях.