Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Ами не сме се погрижили за жълта, розова и лилава искряща вода за празненството.
— Така ли? — смотолевих. Никога не бях чувал за жълта или лилава искряща вода. Но той написа поръчката съвсем сериозно. Подпечатах я.
В името на всички адове, къде беше Ломбар?
А Хелър изгаряше от нетърпение да се върне в кораба. Пак му препречих пътя.
— Сигурно има още нещо!
Той ме гледаше напрегнато. Вече губеше контрол над устните си. Може би заради някое натъртване, както подскачаше нагоре-надолу по корпуса на влекача.
— Я да видим? Не сме поръчали „Тап“ за изпращачите, с луксозни мезета и синьокожи танцьорки в чест на предприемачите и техните екипи.
— Добре. Много добре. Пиши.
Подпечатах и това.
ЛОМБАР ИЗОБЩО НЕ СЕ ВИЖДАШЕ!
— Смятам, че трябва да подходим делово към въпроса — настоях аз. — Колко ли още сме пропуснали?
Хелър трудно овладя гласа си, но накрая каза:
— Прав си, не можем да зарежем така хората от хангара и стражите. Биха се обидили, ако предпочетем предприемачите. Чакай да сметна — той помисли задълбочено. — Какво ще кажеш да направим прощално увеселение и за тях с пет отделни оркестъра, с танцуващи зелени планински мечки, с конфети и фойерверки?
— Добре е наистина, пиши, де!
И така, той написа поръчка за грандиозно увеселение с „Тап“. Подпечатах я.
О, БОГОВЕ, ЗАЩО НЕ ИЗЛИЗАШЕ ЛОМБАР?
— Чакай, чакай — спрях го, — не си изчерпал всичко.
С ужасни мъки преглътна, но още можеше да говори:
— Не сме поискали нови парадни униформи за взвода на Снелц.
— Чудесно. Пиши!
Съчини и тази поръчка, дори добави нови ботуши, нови спални принадлежности за всички стражи и нов жезъл за Снелц. Подпечатах.
Призовах милосърдието на всички богове в небесата — нека Ломбар се махне от този кораб!
— Сега да проверим — не сме ли забравили някого?
— О, замалко да пропусна — каза той. — Нова униформа и чифт обувки за твоя пилот Ске. Не, ще ги направим две униформи и два чифта и парадна униформа за особени случаи.
Забавих се с подпечатването, колкото ми стигна нахалството.
Очите ми, мятащи се всяка секунда към въздушния шлюз, не забелязаха и следа от Ломбар. Но и да ми помогнеха боговете, колко още можех да проточвам?
— Джетеро — примолих се, — трябва да има нещо допълнително!
Той потъна в размисъл. Дишаше на пресекулки. Гръдният му кош подскачаше неравномерно, а устата му се сви в тънка права линия.
— Хм — отрони най-после. — Ти нямаш нужда от нищо, защото идваш с мене. Аха, сетих се! Изцяло нови дрехи за графиня Крек!
Сега вече здравата се захвана с писане. Обувки, рокли, всекидневни костюми, бижута, спрейчета и така нататък. Но в един момент и това свърши. Подпечатах.
Почти в агония погледнах към въздушния шлюз. Никакъв Ломбар.
Очите ми случайно се отклониха в друга посока. Ами камионът? Беше ЗАМИНАЛ!
Ох, да го „бибип“, Ломбар и бандата с него се бяха измъкнали от кораба! Районът беше безопасен, и то най-вероятно от доста отдавна! И аз напразно се стараех да печеля време! Излезли са от кораба веднага след мен. Може би още когато се преобличах в камиона.
— Това е всичко засега — припряно казах аз.
Хелър взе всички подпечатани поръчки и отдели вторите екземпляри. Връчи оригиналите на един чиновник, а копията на мен.
— Много ти благодаря, Солтан — обърна се той към мен. — Прояви забележителни грижи. Отначало си помислих, че ми играеш някаква шега, и се опитвах да ти отвърна със същото. Но по някое време усетих, че говориш сериозно. Моля те да ме извиниш за подигравката. Надявам се да намерят жълта и лилава искряща вода. Доколкото знам, не съществува. Нито пък високите ботуши от кожа на лепъртидж с позлатени токове, които поръчах за графинята. Но нека за това се притесняват търговците. Представях си, че от нас искат да отпътуваме тихомълком. Явно няма такова изискване. Да знаеш, голямо парти ще си направим! Още веднъж ти благодаря.
Той весело затрака с магнитните си обувки и след малко се катереше по въжето, за да си довърши проверката на бронираните плочи. Гледах го навъсено. Чувал съм истории за типчетата от флота, обичали подобни шегички — поръчвали консерви с вакуум, фунт фотони, колекции от космически частици.
Сетих се за предстоящото отмъщение. Ако стигнеше до демонстрация на онзи комплект за преобразуване на елементи, очакваше го истинско унижение. Така му се падаше!
Тръгнах към своя аерокар. Казах на пилота да ни вдигне към някое тихо местенце и да остане неподвижно. Имах нужда от спокойствие.
Чак след половин час осъзнах как щеше да се отнесе Финансовото управление към някои от тези поръчки. Щяха да ги обявят за „несериозни“ и „излизащи извън рамките на субсидията“. Но това нямаше да стане, преди стоките да пристигнат. Можете да похарчите милиони от държавните пари, но не и „несериозно“.