Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Ох! Ох! Ох! ОХ! — извика Пратиа и цветето се разхвърча като от взрив!
Лежах си все така облечен, подпрян на лакът, и само гледах. Какво беше това, по дяволите? Тя дори не ме докосна!
Влажната уста изпъшка два-три пъти. Зениците изчезнаха под клепачите.
— После той се протегна и тръгна.
Любопитна птица кацна наблизо.
— Краката му едва докосваха земята — напяваше Пратиа.
Лампата се клатушкаше пиянски, музиката се извиси в кресчендо.
— Стъпалата му сякаш милваха… милваха… милваха… Ох! Ох! Ох! ОХ! — викна тя и пантофките й литнаха нанякъде.
Смръщих вежди. Излежавах се, без тя да ми досажда. Нищичко не разбирах.
В близкото дърво зачуруликаха още птички, а дишането й се успокои. Музиката отново навяваше унес. Лампата се укроти.
— И после мина край басейна…
Лампата се заклати. Птицата наблюдаваше внимателно.
— …и сянката му падна върху любимото ми местенце… любимото ми местенце… любимото ми местенце… Ох! Ох! Ох! ОХ!
Уплашените птички избягаха с шумно пърхане.
Вече се чувствах малко разстроен само да я гледам как прави това.
Лежахме на постелята на един ярд разстояние. Ръцете й си оставаха сключени зад главата. Дишаше напрегнато, но пак се успокояваше видимо.
— И тогава — прошепна тя към тавана — той спря и с божествено движение си свали малката червена шапка… — Птицата се взираше с нарастващо любопитство. — Малката червена шапка… малката червена шапка…
Лампата под тавана отново се разлюля, музиката ускори ритъма си.
— и я сложи… сложи я… сложи я… Ох! ОООООООХ! — кресна тя и птицата в паника отлетя.
Лампата се пръсна!
Червена шапка ли? Както си лежах, споходи ме видението за червената шапка и за този, който я носеше.
Ей! Ама тая „бибип“ си мислеше за Хелър!
А аз си лежах на една ръка от нея, но тя нито ми говореше, нито ме докосваше!
О, как се ядосах!
Бутнах я с отвращение. Заслужи си го. Изсулих се от лятната къщичка. Можеше ли така да се отнася с мен!
А зад гърба ми тя продължаваше:
— И я сложи в джоба си. Постоя и влезе… влезе… влезе…
Не останах да слушам глупостите й. Седнах до басейна. Да ви кажа право, побеснях!
Но ми мина бързо. Дрънченето на инструменти в болницата ми оправи настроението. Онзи мръсен „бибип“ си получаваше заслуженото. И щеше да ми плати и за днешната рана в душата.
Постарах се да измисля нещо още по-зловещо за него. Но ставащото в момента си беше напълно достатъчно.
В края на краищата денят беше прекрасен!
Глава трета
Около обед доктор Прахд Битълстифендър излезе от болницата, бършейки ръцете си с окървавена салфетка. Но не дойде при мен до басейна. Тръгна по една от каменистите пътеки, които се виеха в сложна плетеница между дърветата.
Казах си, че има право да се поразкърши. Операцията му отне не два, а три и половина часа! Дългокрак и твърде висок, той вървеше на зигзаг с поглед, вперен в земята. Може би операцията завърши неуспешно, може би заби някой скалпел твърде дълбоко и уби Хелър? Интересна идея. Обмислях я и откривах все повече достойнства в нея.
Докторът обиколи и се върна по друга пътека, внезапно се наведе и вдигна нещо. Тръгна към статуята на гола горска нимфа, извила се в предизвикателна поза. Извади малко чукче от вътрешния си джоб и започна да удря нещото върху металния пиедестал на статуята. Дяволите да го вземат, с какво се занимаваше? Искаше да съживи нимфата с това ритмично почукване ли? Не му ли стигаше онази нимфа в лятната къщичка?
Най-после пак се запъти към мен. Този път бръкна в джоба си за миниатюрна бургийка и пинсета. Пееше си, докато вървеше, и едновременно не спираше да обработва нещото в ръката си. Бургийката поскърцваше по нервите ми.
Спря до стола, на който седях. Прибра бургийката, но измъкна отнякъде епруветка с кръв. С пинсетата потопи нещото в кръвта, след това прибра и епруветката. Що за фокус, да го отнесат мътните дано? Непоносимо ме измъчваше желание да открия смисъла на заниманията му.
Сега държеше малка позлатена кръгла кутийка. Приличаше на онези, в които жените си носят парфюмите. Сетих се, че може би я е взел от пратката на „Занко“. Фирмите пробутват на докторите тези красиви малки кутийки, за да ги подаряват на своите пациентки. Ами да, видях гравирания на капака надпис — „Занко“.
Прахд я отвори и много грижливо постави вътре нещото с пинсетата, дъхна на плюша, за да изглежда по-добре, и изтри в него кръвта от пинсетата!
Гордо ми протегна с ръка кутийката. Приличаше ми на дългокрако домашно животинче, очакващо похвала и потупване по гърба. Сред кървавите петна лежеше мъничко парченце камък.