Шпионите на Собек [bg]

— А бъдещето?

— Бъдещето? — затворникът тихичко се засмя, сякаш на самия себе си. — Какво бъдеще, господарю съдия? Вие сте изправени пред бунт в Нубия. Аритите вилнеят из Тива — те почти убиха вашия фараон. Бъдещето е в ръцете на Нема. Тя ще реши.

Амеротке се изправи и щракна с пръсти, за да повика охраната.

— Вие ми обещахте живота — каза нубиецът.

— Ще получиш живота си — усмихна му се Амеротке. — Но все още не. Ще бъдеш закаран обратно в Тива, в Дома на оковите. Там ще има и други въпроси към теб. Не е ли така, господарю Валу?

Обвинителят кимна.

Амеротке забеляза нервния поглед в очите на Валу и се зачуди дали затворникът не бе успял да го уплаши. Разходи се под сянката на дървото, после се върна обратно.

— Познаваш ли стария воин Имотеп, бивш главен съгледвач в Шпионите на Собек? Преди да тръгна от Тива, получих съобщение, че той също е бил посетен от арити. Удушили са го в имението му, Дома на гората, в неговата Къща на тишината…

— Познавам Имотеп — отговори мъжът, — както и служителите от имението му.

— И? — попита Амеротке.

— Те са предатели, сътрудници на врага, родоотстъпници. Такива ренегати ще бъдат пометени в деня на нашето велико възмездие.

Амеротке приклекна и се загледа в пленника. „Ти лъжеш“, помисли си той. „Всичко, което ни казваш, е репетирано, подготвено, с изключение на този въпрос за Имотеп — не знаеше какво да кажеш, не го очакваше“.

— Господарю Амеротке?

Съдията отиде при Валу, който го дръпна на достатъчно голямо разстояние, за да не ги чува затворникът.

— Време е да се връщаме в града — просъска му Валу, опрял ръце на бутовете си, като го гледаше ядосано. — Имаме признанията му. Ще ги приложа към моя рапорт, предназначен за очите на Божествената. Ще ви изпратя копие.

— И къде ще закараме нашия затворник?

Валу се усмихна тънко.

— Ей, ти! — махна той на един войник от охраната. — Отиваш в града да намериш първожреца Куфу в храма на Нубия. Кажи му, че карам един арит при него, за да го разпита в Дома на оковите. Тръгвай веднага.

Войникът вдигна ръка за почест и се втурна по прашния път.

— Защо в храма на Нубия? — попита Амеротке.

— Господарят Куфу трябва да изслуша нашия затворник. Куфу е върховен първожрец, лечител, нубиец. Той е сведущ в историята и обичаите на своята страна. Така че, хайде — пристъпи Валу към затворника и го ритна по крака — да се връщаме в Тива.

— Вие обещахте! — изгледа го кръвнишки мъжът.

— Казах, че бих те освободил — ухили се Валу. — Никога не съм споменавал кога и къде. Хайде! — той плесна с ръце. — Време е да вървим.