Шпионите на Собек [bg]

Изсвири рог. Кортежът се строи и охраната потегли. Валу се качи в колесницата на Амеротке и се настани до него, а групата на палачите заедно с окования затворник помежду им завършваше колоната. Слязоха на главния път, отвеждащ до извисяващите се пилони на двукрилата Сфинксова врата. Надувайки раковинния си рог, вестоносецът на Валу и група наемници, вдигнали вимпели в синьо и златно, на които се виждаше йероглифът Джед, означаващ „Господство“, бързаха напред, за да разчистват пътя. Охраната разбутваше магарета, носилки и двуколки, тълпи от селяни, фермери и рибари, огъващи се под тежкия товар на кошовете и дисагите си, натоварени с всевъзможна стока. Дори и група палачи меджаи, влачещи през прахта дървена носилка, върху която бе проснат осъден мародер на гробници, увит в овча кожа, се отдръпна и спря, за да стори път. Ритаха окървавеното мръсно покривало, метнато върху пленника, с твърдите си, мазолести боси крака, за да го принудят да спре да пъшка и да охка. Група пътуващи музиканти, понесли маските и реквизита си, натрупани на висока купчина върху дървена платформа, се оказа твърде пияна, за да се отдръпне овреме, и бе пометена от пътя от градушката на ударите, сипещи се от тоягите и криваците на войниците от охраната на Валу.

Амеротке забеляза, че суматохата и глъчката, типични за подобни тълпи, внезапно стихват при приближаването им. Нищо враждебно или застрашаващо — просто всички се стряскаха и смълчаваха, щом зърнеха голия окървавен арит. Същото стана и когато влязоха през градската врата под дрънкането на цимбалите и рева на роговете. Тръгнаха по широкия Път на сфинкса, засенчван от извисяващите се в дълга редица черни сфинксове, изваяни от ярко блестящ на слънчевата светлина базалт. Хората от града и околностите се тълпяха шумно по него и се блъскаха едни други, проправяйки си път към различните пазари, подслонили търговците от отделните браншове — килимари и медникари, продавачи на благовония и тъкачи, майстори на сребърни и златни изделия. Всички спираха, щом зърнеха групата на Амеротке. Същото правеха и търговците без официални разрешителни от Града на мъртвите. Те бяха прекосили Нил откъм Некропола със своите подноси и кошници, пълни с макети и модели на погребални сандъци, ковчези, саркофази, шабти38, обзавеждане за гробници, погребални делви за вътрешностите на мъртъвците, амулети и дори образци от стенни рисунки и фрески — всичко за онези, които пожелаят да си купят погребални стоки за подготовката на своето последно пътешествие към Далечния хоризонт. Те спираха да позяпат процесията на съдията, после хващаха кошовете си и бързешком се оттегляха. Още по-бързи бяха хората скорпиони и хората гущери39, които сновяха из тълпата в търсене на лесна плячка сред суматохата на тълпата и най-вече сред по-лекомислените и доверчивите. Амеротке зърна няколко лица, които му бяха познати от съда. Подобни мошеници и криминални типове, както и всички тези нелегални амбулантни търговци, обикновено внимаваха любопитството им да не им изиграе някоя лоша шега и гледаха да не се навират в очите на органите на реда. И все пак хищниците бяха навред, ловуващи на глутници, особено сега, когато нубийската полиция беше затворена в своите казарми.