Шпионите на Собек [bg]

Полузатворил очи, затворникът леко кимна с глава.

— Тогава кой би могъл да е Сгеру? — продължи да настоява Амеротке.

Затворникът вдигна рамене.

— Офицер — отговори той, — свещеник, просяк от улицата…

— А атаката срещу фараона — продължи разпита Амеротке, — как точно я организира Сгеру?

Затворникът облиза устни и се загледа нагоре към клоните на дървото.

— В Тива беше всеизвестно — отвърна бавно той, — че Божествената кучка…

Амеротке вдигна ръка, за да спре опита на Валу да възрази на обидата.

— Фараонът — самодоволно и мазно се захили аритът — иска да покаже доверието си в нубийския полк. Ние бяхме избрани да носим паланкина й. Веднъж щом се стигна дотам — сви рамене той, — вече беше лесно. Тайно, в глуха доба, аз бях призован на среща и ми бяха дадени инструкции. Уговорихме се, че щом влезем в храма, в сърцето на главния им бог в Карнак, ще извършим нашето жертвоприношение и ще изпратим фараона на Запад — кървав дар за Нема.

— Но вие сигурно сте били наясно, че всички останали ще бъдат извънредно бдителни?

— Виждали ли сте някога нападение на пепелянка? — леко се засмя затворникът. — Ето, толкова бързи сме ние.

— Но не и през онзи ден — настоя Амеротке. — Провалихте се. Направихте грешка.

Мъжът кимна.

— Аритът, когото изпратихме да удуши фараона, беше убит на мига. Той направи грешката, едно малко забавяне, което обаче се оказа фатално, защото Куфу, това дресирано питомно псе, се оказа по-бърз.

— А защо удушаване? — попита Амеротке. — Защо аритите вярват, че техните жертви трябва да бъдат удушени с червена кърпа?

— Червеното платно е символ на кръвта. Когато удушаваме някого, ние хващаме като в капан не само душата, ка, но и духа в тялото и ги представяме като завършена, цялостна жертва на нашата богиня. Забележете, дух и тяло — затворникът се наведе и размаха кокалестия си пръст. — Господарю съдия, трябва да бъдете внимателен, както и вие, господарю Валу: вашата работа в Дома на оковите не остава незабелязана. Трябва да направите подходящо всесъжение на нашата богиня — за тези, които екзекутирахте тази сутрин.

— И колко арити има в полка? — попита Амеротке, без да позволи на затворника да го плаши.

Нубиецът разпери ръце.

— Колко песъчинки има в една чаша? Организирани сме в групи от по десетима. Това, което знае всяка една десетица, е сведено до стриктен минимум. Аз се срещах с моя старши в най-тъмни нощи. Ние продължавахме да действаме като… — аритът замълча за миг.