Шпионите на Собек [bg]

Амеротке се наведе. Вече не забелязваше мърморенето и бъбренето на охраната, прахта и вятъра, нито пък мислеше за кървавата гледка, на която бе станал свидетел. Проучваше внимателно затворника, чудейки се дали казва цялата истина: отговорите му имаха своята логика, но защо се изповядваше пред тях сега?

— И така, значи ти стана един от аритите? — попита го Амеротке. — Член на тази тайна секта. Как можеш да различиш тези, които са членове, от онези, които не са?

— Имаме свои кодове и знаци, символи, които можем да надраскаме в прахта или във вино, разлято по масата. Организирани сме в групи от по десет души. Аз станах главатар на моята десетка.

— Но ти никога не си извършвал кърваво жертвоприношение? — попита Амеротке. — Да удушиш някого?

— Не съм ли? — усмихна се затворникът. — О, правил съм го. Имаше някои приятелчета, на които не можеше да се има доверие. Онези, които първо дадоха обет, а после започнаха да се дърпат, както и тези, които за жалост ставаха твърде любопитни. Бяхме много бдителни за шпиони и предатели. Животът е евтин. Телата могат да бъдат продавани и купувани. Някои от нас направиха кърваво жертвоприношение, на други беше наредено да изчакат своите нареждания. В едно нещо обаче бяхме сигурни. Това, което правехме, го правехме за славата на Нубия и един ден щяхме да съборим властта на фараона. Трябваше да чакаме знак.

— Какъв знак? — попита Амеротке.

— Казано ни беше, че когато бъде даден, ще го разпознаем. Междувременно аз живеех моя нов живот. — Затворникът се поизпъчи. — Все едно че годините бяха изчезнали. Вече не бях част от Египет, а от Нубия. Бях предан на Нема, а не на фараона. Вече се бях отличил в битките. Четири пъти бях отнемал вражеска глава. На мен бе възложено да организирам пренасянето на паланкина на фараона. Останалото беше толкова лесно. И щяхме да успеем, ако не беше Куфу — изплю името му затворникът.

— Ти го презираш? — попита Амеротке. — Върховният жрец на храма на Нубия?

— Предател, псе на фараона, нейно оръдие. Души земята пред нея! Какво знае той за Нема, за истинската религия на Нубия, за хората, които е предал? О, той може да парадира из своя храм също като фараон в двореца си, но Куфу вече е осъден като предател. Той и неговата кучка, жена му Бузирис, може и да са от нубийска кръв, но чрез предателството си са станали повече египтяни от всеки египтянин — затворникът се обърна настрани, изкашля се и се изхрачи на земята.