Шпионите на Собек [bg]

— Не, не трябваше — Амеротке счупи печата и измъкна отвътре проклятието на скарабея, полиран черен камък с рисунка в бяло — дебнеща хиена с огромна глава и зеещи челюсти, които й придаваха още по-ужасяващ вид. На малко парче папирус до него бе изписана ужасяваща заплаха: „Нема дебне“. Амеротке го подаде на Валу, чието лице пребледня, щом го прочете. Обвинителят само поклати глава, силно разстроен от заплахата, каквато сигурно бе изпратена и в неговото собствено имение.

— Госпожо Матайа — Амеротке взе предупреждението и го подаде на хесетата, — знаете ли какво означава това?

Тя шумно въздъхна и му го върна, а доброто настроение се изпари от лицето й. Погледна уплашено към затворника арит, после към Шуфой, който й отговори с поглед, пълен с обожание.

— Господарят Куфу ви очаква — заекна леко тя. — А затворникът… да, получихме съобщението ви и Домът на оковите е готов.

Тя ги поведе извън Двора на чинарите. Вървяха бързо. Шуфой, подскачайки като Данга джудже покрай Амеротке, без да си поема дъх, пръскайки слюнки наоколо, бълваше въпрос след въпрос, но Амеротке не обърна внимание на нито един от тях. Валу си мърмореше нещо и от време на време поглеждаше назад към пленника, обграден от палачите. Матайа изглеждаше притеснена и объркана. Тя се извини за това, че ще им се наложи да вървят дълго, и предложи да повика пазача на Дома на оковите, но Валу настоя лично да настанят своя затворник. Хесетата ги поведе през оградени от високи зидове градини, изпълнени с дървета от всякакъв вид, ограждащи басейни и езерца; наблизо имаше слънчеви павилиони на разположение на онези, които биха искали да се насладят на тяхната сенчеста прохлада. Един след друг прекосяваха дворове с изящно скулптирани фонтани, декорирани с разкошни цветни орнаменти, а после навлязоха в един по-тъмен район, където в отделен ограден двор се намираше храмовият затвор, Домът на оковите, построен от най-черен базалт.