Шпионите на Собек [bg]
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Египетски загадки #10
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289465
- Переводчик: Ралица Кариева
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шпионите на Собек [bg]». Краткое содержание книги:
— Но всички войници го правят — каза меко Амеротке. — Дали са египтяни, или чужди наемници, те винаги бленуват за дома, който не съществува, за някое момиче, което се сбръчква с възрастта, за семейството, което всъщност никога не са искали. Така че, какво конкретно се промени при теб? — той отново му даде меха с водата. Мъжът го взе. — Станал си офицер? — продължаваше да го притиска Амеротке. — Говориш чисто, с ясен език. Интелигентен си. Фараонът сигурно те е повишил и те е наградил с яка от злато и гривни от сребро.
— Получих всичко това — свали меха нубиецът и го подаде обратно на Амеротке. — Заради това бях избран да нося паланкина на фараона, когато тя се завърна в Тива.
— Чакам твоята история — настоя Амеротке. — Какво се промени и кога?
— Беше преди разлива — нубиецът хвърли бегъл поглед на Амеротке. — Времето в Тива беше много горещо, камъните сякаш пламтяха. Разбрахме, че фараонът събира войска за поход на север, но ние бяхме изпълнили воинския си дълг. През повечето време имахме възможност да разпускаме в казармите или да се шляем из града. Бях подочул слухове за посетители от Нубия. Хората се измъкваха навън нощем. Провеждаха срещи в горещи, задушни стаи и всички млъкваха, щом влезех. После се свързаха с мен.
— Как? — попита Амеротке.
— Един от другарите ми, които току-що набихте на кол — горчиво се изсмя затворникът. — Той дойде при мен. Каза ми, че в определена винарна ще трябва да се срещна с някой, който има да ми разкаже една история. Естествено, бях любопитен. Разбирах, че се случва нещо важно, затова се и съгласих. Отидох с другаря си през нощта доста след като светлината бе угаснала и полицейският час бе настъпил. Коя винарна ли, господарю? Да си кажа правичката, не мога да си спомня къде точно е това място. Водеха ме по тесни като иглено ухо улички и сокаци, разкарваха ме нагоре-надолу явно за да ме объркат нарочно, а накрая ме бутнаха под една тента и ме напъхаха в някакъв вход. Стаята, в която ме въведоха, беше тъмна и вонеше ужасно. Светеше една-единствена лампа. В дъното чакаше една фигура.
— Мъж или жена? — попита Амеротке.
— Мъж — отговори му нубиецът. — Той знаеше името ми и ме повика да се приближа. Коленичих, спътникът ми, и той зад мен. Видях, че другарят ми е извадил камата си — усмихна се пленникът. — Трябваше или да приема онова, което ми бе предложено онази нощ, или да умра.
— Някои всъщност са отказали — намеси се Валу. — Не всички от другарите ти биха предали фараона.
— Вярно, вярно — сви рамене нубиецът. — Ние принадлежим на нашия свят. Някои от другарите ми просто изчезнаха. Началникът ни мислеше, че са дезертирали или са били заклани в някоя кавга с ножове. Никога не се задаваха въпроси. Винаги имаше готова изфабрикувана версия. Никой не любопитстваше.
— Но мнозина от вас са приели това, което онзи непознат ти е предложил — настоя Амеротке. — Което беше?
— О, най-напред просто една история — отговори уморено аритът, — история, която бях чувал толкова пъти преди. Красотата на Нубия, благородството и достойнството на нейния народ, начинът, по който е била потискана и плячкосвана от Египет. Че нубийците копнеят да бъдат свободни. Слушах и кимах в съгласие, защото това, което той казваше, беше истина, нещо, което обичайно се разправяше край нубийските лагерни огньове. Попитах какво общо има това с мен. Аз бях роб на фараона. Служех в гарнизона в Тива. Какво предлагаше той? След това мъжът се представи като пратеник на Сгеру.
— Мълчаливеца? — попита бързо Амеротке. — Кой е той?
— Нашият водач — отвърна мъжът. — Живото въплъщение на Нема. Той проповядва култа към нея, той приема обетите от тези, които й се посвещават. Непознатият заяви, че е пътувал от Нубия, за да се срещне с мен, после заговори за семейството ми.
— Аха — прекъсна го Амеротке, — разбира се. С едната си ръка ти е предложил мечтата, а с другата — заплахата. Имаш близки, роднини, нали?
— Разбира се — отговори нубиецът. — Аз принадлежа на своето племе. Селото ми е известно, както и хората, които имат родствена връзка с мен.
— А Нема? — попита Амеротке. — Знам нещичко за твоята богиня, но по-подробно?
— Тя е едновременно разрушителка и създателка — отговори нубиецът. — Тя властва над всички неща и вижда всички неща. Това проповядваше Сгеру. Аз трябваше да бъда предан на Нема, а не на фараона. Беше ми обещано, че ако стана неин посветен и отдаден последовател, ще намеря истинско щастие както в този, така и в следващия живот. Щях да се завърна в Нубия, окичен със слава и великолепие. Щях да бъда тачен и възхваляван като герой. А когато дойдеше ред да умра, нямаше да имам нужда от жреците на Озирис. Или от онзи, който носи кучешката маска37; тялото ми щеше да бъде оставено на лешоядите, а душата ми щеше да се наслади на прегръдката на Нема.
37
Жрец на Анубис, бога на мъртвите, с глава на чакал, който често се обърква с куче; жреците на Анубис и на Озирис извършват погребалните ритуали по балсамирането. — Бел.прев.