Шпионите на Собек [bg]

— Мъж или жена? — попита Амеротке.

— Мъж — отговори му нубиецът. — Той знаеше името ми и ме повика да се приближа. Коленичих, спътникът ми, и той зад мен. Видях, че другарят ми е извадил камата си — усмихна се пленникът. — Трябваше или да приема онова, което ми бе предложено онази нощ, или да умра.

— Някои всъщност са отказали — намеси се Валу. — Не всички от другарите ти биха предали фараона.

— Вярно, вярно — сви рамене нубиецът. — Ние принадлежим на нашия свят. Някои от другарите ми просто изчезнаха. Началникът ни мислеше, че са дезертирали или са били заклани в някоя кавга с ножове. Никога не се задаваха въпроси. Винаги имаше готова изфабрикувана версия. Никой не любопитстваше.

— Но мнозина от вас са приели това, което онзи непознат ти е предложил — настоя Амеротке. — Което беше?

— О, най-напред просто една история — отговори уморено аритът, — история, която бях чувал толкова пъти преди. Красотата на Нубия, благородството и достойнството на нейния народ, начинът, по който е била потискана и плячкосвана от Египет. Че нубийците копнеят да бъдат свободни. Слушах и кимах в съгласие, защото това, което той казваше, беше истина, нещо, което обичайно се разправяше край нубийските лагерни огньове. Попитах какво общо има това с мен. Аз бях роб на фараона. Служех в гарнизона в Тива. Какво предлагаше той? След това мъжът се представи като пратеник на Сгеру.

— Мълчаливеца? — попита бързо Амеротке. — Кой е той?

— Нашият водач — отвърна мъжът. — Живото въплъщение на Нема. Той проповядва култа към нея, той приема обетите от тези, които й се посвещават. Непознатият заяви, че е пътувал от Нубия, за да се срещне с мен, после заговори за семейството ми.

— Аха — прекъсна го Амеротке, — разбира се. С едната си ръка ти е предложил мечтата, а с другата — заплахата. Имаш близки, роднини, нали?

— Разбира се — отговори нубиецът. — Аз принадлежа на своето племе. Селото ми е известно, както и хората, които имат родствена връзка с мен.

— А Нема? — попита Амеротке. — Знам нещичко за твоята богиня, но по-подробно?

— Тя е едновременно разрушителка и създателка — отговори нубиецът. — Тя властва над всички неща и вижда всички неща. Това проповядваше Сгеру. Аз трябваше да бъда предан на Нема, а не на фараона. Беше ми обещано, че ако стана неин посветен и отдаден последовател, ще намеря истинско щастие както в този, така и в следващия живот. Щях да се завърна в Нубия, окичен със слава и великолепие. Щях да бъда тачен и възхваляван като герой. А когато дойдеше ред да умра, нямаше да имам нужда от жреците на Озирис. Или от онзи, който носи кучешката маска37; тялото ми щеше да бъде оставено на лешоядите, а душата ми щеше да се наслади на прегръдката на Нема.