Шпионите на Собек [bg]

— Да вървим! — повика го Амеротке.

Валу неохотно го последва. Войниците оградиха в кръг колесницата им. Тедженът, старшият, шумно настоя, че преди да стигнат до храма на Нубия, охраната трябва да стои по-близо до тях. Амеротке не възрази. Отиде до най-близкия труп, коленичи и дръпна покривалото, скриващо лицето му. Беше нубиец.

— Много сериозна работа — каза Амеротке и погледна Валу, който продължаваше да кипи от гняв. — Тези нападатели безспорно са от нубийския полк. Войници, които са се заклели във вярност на Божествената. Чудя се защо ни нападнаха.

— За да убият затворника ни.

— Може би — промърмори Амеротке, стана и леко докосна Валу отстрани по лицето. — Или е нещо по-лошо. Дръзко, безочливо нападение в Града на скиптъра, седалището на фараона Бог, при това срещу Главния съдия и Обвинителя на Божествената, които е трябвало да бъдат жестоко и публично принесени в жертва на тяхната богиня хиена — той погледна назад към затворника, който се държеше за разраненото лице, и промърмори: — Нито го убиха, нито го спасиха.

— Защото ги разгромихме! — подигравателно каза Валу. — Е, време е вече да вървим.

Кортежът бързо потегли през града. Амеротке нямаше време да обръща внимание на гледките и звуците, нито на вихъра от боричкащи се миризми и аромати; всичко беше в размазани цветове, а шумотевицата наоколо сякаш бе замъглена от мислите му. Как, чудеше се съдията, аритите бяха узнали, че ще докарат затворник обратно в града? Усмихна се тънко. Не биха могли, не и преди двамата с Валу да са напуснали Хълма на Черепа. Амеротке беше сигурен, че не друг, а той и обвинителят са били обектът на атаката и че другата цел на нападателите е била да се подиграят на фараона. Макар аритите да не им бяха изпратили своите предупредителни скарабеи — онези свои зли поличби от малко късче чер камък с груба бяла рисунка на дебнеща хиена. Изведнъж Амеротке се сепна и дръпна юздите така силно, че Валу загуби равновесие и се катурна настрани.