Среднощният диамант [bg]

Не използвах информацията веднага. Чаках удобен случай, дебнех най-подходящия момент и освен това работех да събера още някои подробности. Шансът ми дойде почти месец по-късно, когато Клара тормозеше поредната от любимите си мишени.

Вече от три дни горката Тереза беше нападната от внезапно избили червени пришки по едната буза. Мистрес Мастърсън не се беше обезпокоила:

— Момичетата на твоята възраст постоянно страдат от петна и пъпки по кожата. Или това, или е реакция към нещо ново. Парфюм. Плат. Ще трябва сама да проучиш какво е. Въпреки всичко ще изчезне. — Беше оставила на Тереза кутийка неприятно миришещ мехлем и указания да използва обилно козметика, докато кожата се изчисти.

— Ами ако тя греши? — попита Клара със сладникав от престорена загриженост глас, докато влизахме в стаята за музика за поредния си урок. — Ами ако не се махне? Никога не съм виждала нещо подобно.

Тереза побеля като платно:

— Т-тя каза, че ще изчезне. Използвам онзи крем. Клара огледа внимателно бузата й:

— Не ми изглежда да се е махнало. Мисля, че е по-зле.

— Не е — каза Аделейд. — Почти не се вижда под грима й.

— Е, всичкият този грим определено се вижда. Всички ще забележат, че от едната страна е по-плътен. — Клара притисна ръка към устата си и ахна: — О! Надявам се всичко да се изчисти до утре. Ще идва господин Торн, а знаеш колко е придирчив. Можеш да се тревожиш за уроците колкото си искаш, но там всъщност външността ни е важното. Той няма да заведе момиче, което е… ами, което има някакви недостатъци.

В сравнение с останалите проблеми на света заяждането на Клара изглеждаше банално. Измъченият поглед на Тереза обаче говореше друго. Това отново беше силата на думите в действие. Една дреболия можеше да има голям ефект.

— Имаш ли някакви идеи, които могат да й помогнат, Клара? — попитах кротко. — Живяла си в Изворния район, нали? Там има всевъзможни аптеки. Помня как чух, че има една много добра на Хайтауър Стрийт.