За честта на крадеца [bg]

Първият убиец, който се опита да ме бастиса, беше дългурест мъж, вонящ на риба и евтино вино. Тогава бях на осемнайсет и това, че го намушках, докато се мъчеше да ме удуши с гарота в един тесен проход между две къщи, се дължеше по-скоро на късмета.

Второто острие си имаше име — Сивата чайка. Бе сипала ситно смляно стъкло в чинията ми. По ирония на съдбата случката съвпадна с един от най-срамните периоди от живота ми, когато се бях отдал на пушека. Онази вечер дрогата беше по-важна за мен от храната и накрая дадох чинията си на друг наркоман. Часове наред го слушах как пищи и гледах как храчи кръв. На другия ден издирих Сивата чайка и натъпках в устата й подобна гозба. Само това добро видях от пушека и оттогава не докосвам дрогата.

Третият опит беше преди три години. Онзи се казваше Хирнос и се опита да ме наръга в гърба насред тъмна уличка — същински почитател на традициите. Спаси ме само нощното зрение — зърнах го с крайчеца на окото си. Гонитбата и схватката по хлъзгавите от леда покриви за малко щеше да довърши и двама ни. Накрая аз останах на покрива, а той се стовари четири етажа под мен на калдъръма. Отървах се на косъм.

Три месеца след провала на Хирнос ми налетя Алден. Странно е да преживееш бой с ножове в собствената си спалня с жена, която си познавал от години. Не забравях обаче, че преди всичко е професионалистка, затова всъщност не й се сърдих много, макар че се опита да ме затрие.

За един от четиримата знаех, че е нает от сестра ми, за друг само подозирах. И двата пъти занесох оръжията на убиеца в спалнята й и ги оставих на нейното легло. Едва ли е нужно да обяснявам, че това с нищо не подобри отношенията ни.

За подбудите й нямаше съмнение — страх. Кристиана се бои, че ще разглася и родствената ни връзка, и услугите, които съм й правил през годините, а това направо би срутило положението й в императорския двор. В онзи свят няма никакво значение, че е бивша куртизанка, а чак след това вдовица на барон. Положението и влиянието си имат друго мерило там и не се залъгвам, че разбирам техните борби за надмощие. Но ако се разчуе, че е имала вземане-даване с престъпници, все едно сама си е прерязала гърлото. Особено ако кримката е неин брат.

Въпреки безбройните ни раздори аз никога не бих я изпързалял толкова подло. С близки не се постъпва така. Но Кристиана не може да го проумее. Може би не трябваше да й натяквам толкова нагледно, като подхвърлям оръжията в спалнята й. В края на краищата я накарах единствено да потърси по-способен наемник за втория опит.

Само че толкова се забавлявам, когато я дразня…