За честта на крадеца [bg]

За размерите си Нико беше необикновено пъргав. Нямах време дори да трепна, когато пристъпи към мен и ме зашлеви с опакото на дланта си.

Ударът ме повдигна над стола и в главата ми заехтя звън. За миг бузата ми изтръпна, после дойде ред на болката. Усетих как ме сграбчиха и ме натиснаха да седна. Отначало се заблудих, че го е направил Нико, но той си стоеше пред мен. Разбрах, че двамата пестници не са останали в стаята само за да ме сплашат. Държаха ме така, че не можех да шавна.

Размърдах челюстите си и усетих вкус на кръв. Капките се стекоха по брадата ми. Бузата ми се подуваше. Не ми стигаше това, ами и главоболието, започнало преди малко, се развихри в цялата си нетърпима мощ.

По навик ръката ми посегна към кесийката с билки на колана. В нея имаше и лекове за болки — прахчета, сушени листа, мазила. Може би малко от Мехлема на светеца за бузата…

Единият бияч ми попречи, преди да съм пипнал кесийката.

— Внимавай — предупреди ме Нико, който си разтриваше ръката. — Внимавай какво правиш, Дрот.

Наведе се към мен и надуших, че в закуската му е имало чесън.

— Знаеш ли защо си го отнесе?

Кимнах и отдръпнах полека пръстите си от колана.

— Защото си съгласен с Мардата ли?

— Донякъде. За друго сещаш ли се?

— Защото те нарекох глупак, без да искам ли?

Юмрукът му се заби в корема ми. Щях да се превия, но пестниците ме държаха за раменете. Седях изправен, мъчех се да вдишам въпреки гърчовете. Реших, че ако повърна, ще се опитам да оплескам ботушите на Нико.

— За това не бях помислил — осведоми ме Нико и се отдръпна. — Друго?

Чакаше, докато аз хриптях и се задавях. Когато си поех дъх, изпъшках:

— И защото не му отговорих още щом ми каза първия път.

— Първите два пъти — поправи ме Нико. — Не си насилвай късмета повече.

Кимнах немощно и вдишах на пресекулки. Наистина ставаше нещо лошо. Нико беше избухлив гадняр, но нямаше навика да ме бъхти само защото съм си позволил да възразя. Явно се тревожеше.

Мигах и се опитвах да подредя мислите си. Заради болката и недоспиването не се справях чак толкова добре.

— Все си е така в Десетте пътя — подхванах, за да спечеля време. Гласът ми звучеше по-уверено, отколкото очаквах. Сигурно заради сдъвканото ахрами. — Кварталът е същинска дупка, гъмжи от бандитчета и дребни тартори. И почти всеки от тях опитва нещо по някое време. Само така може да си създаде име, само така може да се измъкне оттам. Ако налага волята си достатъчно често или направи по-голям удар, може да се докопа и до по-свястно положение. И този път е същото. Някой иска да се покаже корав, като опитва колко може да те притисне в квартала. Не сме много силни в Десетте пътя, затова сме примамлива плячка. Изпрати две „остриета“ там, нека да раздадат тупалки, може и да оставят една-две мърши след себе си. И сродниците в квартала ще си научат урока.