Смъртта на царете [bg]

Погледна надолу. Двойните редици гребла се издигаха високо и се потапяха едновременно, прорязвайки спокойните морски води. Запита се как гребците могат да движат огромните гребла час след час, без да се изтощят — та дори да са по трима на едно гребло. Беше слизал долу, на палубата на гребците, докато изпълняваше задълженията си, но тя беше претъпкана и мръсна. Вонеше от нечистотиите, отмивани два пъти на ден с кофи морска вода, и от миризмата на човек му се повдигаше. Робите получаваха повече храна от легионерите, поне така казваха, но като наблюдаваше вдигането и спускането на дебелите весла във водата, той разбираше защо е необходимо.

Остър вятър смени задушаващата горещина откъм африканския бряг. Застанал на палубата, Юлий усещаше, че „Акципитер“ е кораб, предназначен за битка, а не за надпревара. Откритата палуба беше чиста — широко дървено пространство, избеляло от десетилетията безмилостно слънце. Само в задния край имаше издигната площадка за Гадитик и опция му. Останалите от центурията се тъпчеха долу в каюти, а екипировката им беше складирана в оръжейницата, откъдето можеха бързо да я вземат. Редовните упражнения ги бяха подготвили да могат веднага да преминават от сън към бойна готовност, за не повече от едно обръщане на пясъчния часовник. Беше добре дисциплиниран екипаж, помисли Юлий. Ако можеха и да залавят пиратски кораби, щяха да са смъртоносни.

— Офицер на палубата! — внезапно излая Светоний до ухото му и Юлий трепна и застана мирно.

Гадитик беше избрал един доста възрастен войник за свой опций — според Юлий на Пракс му оставаше не повече от година-две до пенсия. Беше започнал да пуска корем, който трябваше да пристяга здраво всяка сутрин, но беше достатъчно приличен офицер и още през първите седмици забеляза напрежението между Светоний и Юлий. Тъкмо той беше уредил двамата заедно да стоят на пост — поради някаква причина, която бе намерил за уместно да не споделя с тях.

Кимна любезно на двамата, докато минаваше по дългата палуба, за да направи сутрешната проверка. Провери всяко въже, което се издигаше към развяващото се квадратно платно над тях, клекна, за да се убеди, че палубните катапулти са солидно привързани и обездвижени. Едва след като внимателната проверка беше завършена, се приближи до младите офицери, отвърна небрежно на поздрава им, огледа хоризонта, усмихна се и доволно потърка току-що обръснатата си брадичка.