Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Видях го няколко пъти близо до мястото, където работя от години.

— „Складовете“?

— Точно така. Ходя там два-три пъти седмично.

— Но не сте разговаряли с него.

— Не. Или в най-добрия случай сме разменили няколко думи.

— Кога го видяхте за последно?

— Може би преди две седмици. Не си спомням добре.

— Преди две седмици? През първата седмица на юни ли?

— Предполагам.

— Не си ли спомняте точната дата?

— В момента не. Ще трябва да си помисля.

— Сестра му го е видяла за последен път в понеделник, на девети юни. Вие след това ли го видяхте?

— Фрида помисли малко.

— Аз обикновено работя в „Складовете“ всеки вторник, затова си мисля, че може би е било същата седмица във вторник.

— Не по-късно?

— Не мисля. Почти съм сигурна.

— Значи според вас сте го видели за последно във вторник, на десети юни. Някоя си д-р Елисън се е обадила в полицията, защото смятала, че е изчезнал. Никой не обърнал сериозно внимание на този сигнал. Това е станало на шестнайсети юни, шест дни по-късно. Случайно да сте го виждали бегло в периода между десети юни, когато сте го засекли край „Складовете“, и шестнайсети юни, когато е бил подаден сигналът?

— Не.

— И сте напълно сигурна?

— Да.

— Контактували ли сте по друг начин?

— Понякога Санди ми се обаждаше по телефона.

— Понякога?

— Да, звънеше ми от време на време.

— Предполагам се досещате, че имаме разпечатка от телефонните му обаждания.

— Той искаше да поддържа връзка с мен.

— Имате предвид, че е искал да подновите връзката си?

Фрида се поколеба, преди да отговори.

— През цялото време му давах ясно да разбере, че нещата между нас са приключили.

— Той гневеше ли се от това?

Фрида отговори с пресилено спокойствие:

— Много държах на Санди. И все още е така. Желаех му единствено доброто.

— Може би следва „но“?

— Но прекратяването на една връзка обикновено е трудно и болезнено. Често се говори за цивилизовани раздели, без лоши чувства и от двете страни. Аз никога не съм виждала подобно нещо.

На входната врата се позвъни. Фрида стана и отиде да отвори. Чуха се гласове и след малко тя се появи, следвана от един мъж. Той беше едър и внушителен. Холът на Фрида сякаш стана по-тесен. Мъжът носеше прашни масивни обувки, дънки и сив вълнен пуловер с релефна шарка, въпреки че денят беше горещ. Косата му беше тъмно кестенява и разрошена, а по бузите му имаше набола брада.

— Това е мой приятел — представи го Фрида. — Джоузеф Морозов. А това е главен криминален инспектор Хусейн. Дошла е, за да разговаряме за Санди.