Онзи, който убие дракона [bg]

Бекстрьом мушна диска в DVD-плейъра. Пое си дълбоко въздух на три пъти, в гърдите му сърцето думкаше като тежък ковашки чук. Сетне пусна записа. Та нали вече го бе гледал веднъж — станеше ли твърде непоносим, най-многото да си закрие очите с ръце. Точно като онзи път, когато бе на четири годинки и лудият му баща, главен инспектор в Мария, го завлече на сутрешна прожекция в кино близо до тях в Сьодер, а големият лош вълк посвети цял час на лова и опитите да изяде трите прасенца. През цялото време малкият Еверт ви като сирѐна и бе избавен от мъките си едва след като се подмокри.

„Тоя ревльо никога няма да стане ченге на място“ — заяви баща му, когато върна единствения си син на любящата му майчица и нейните грижи: горещ шоколад с бита сметана и дъхави канелени кифлички.

Ето че моментът отново бе назрял. Половинчасов репортаж от рехабилитационна клиника в Средния запад за пациенти със сравнително леки мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти, дето предстоеше да ги върнат към живота.

Повечето много приличаха на Бекстрьом. Като изключим факта, че се лутаха с проходилки, от крайчеца на устите им се точеха лиги, погледите им бяха празни, а думите завалени. Един от тях — дотолкова подобен на самия него, че би могъл да му бъде еднояйчен близнак — тъкмо излизаше от обсега на заснемането, когато бездруго поизсуления му панталони се свлече чак до кокалчетата, разкривайки голям светлосин памперс, който носеше отдолу. Тогава той се извърна към обектива, подхванал с ръка памперса, ухили се щастливо с влажни устни и обобщи случилото се: „Няма гащи“ — изфъфли на родния си английски, след което благият глас на говорителя пое щафетата с обяснението, че същият този пациент, който всъщност бил само 45-годишен, макар да имал такъв вид, дълги години злоупотребявал с храни, богати на холестерол, и при това се наливал с огромни количества бира и бърбън, изхождайки от някаква абсурдна представа, че приемът на вторите неутрализира първите. Пациентът си навлякъл сравнително доброкачествена церебрална тромбоза преди два-три месеца. Та така… само дето Бекстрьом вече бе замижал и натъквайки се на редица пречки, едва успя да нацели бутона за изключване.