![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Елин кимва и тръгва след него обратно към масата.
Сядат отново и той леко докосва ръката й.
— Искаш ли да говориш за това?
— Да — Елин се поколебава. Не иска пак да започва конфликта, но думите се изплъзват от устата й, преди да успее да ги спре. — Уил, онова, което каза… Грешиш. Наистина се опитвам. Виж ни…
— Опитваше се, но през последните няколко месеца престана. Миналото е като барикада на пътя. Не искаш да напуснеш къщата, освен ако не излезеш да тичаш, и вече не ти харесва да общуваш с хора — той млъква за момент. — Чух те онази нощ, в леглото. Извика името на Сам. Мислех, че превъзмогваш скръбта, Елин, че си по-добре.
Тя се замисля върху думите му. По-добре? Как може да е по-добре? Скръбта й за Сам е заключена в нея, във всяка нейна клетка.
Елин не знае как да реши проблема. Как да отстраниш някого от живота си, когато този човек е нишка, която свързва всяка част от вас двамата?
Тя знае, че за Уил е трудно. Той иска да види напредък, някакъв знак, че тя е превъзмогнала мъката, ако не сега, то поне скоро. Понякога се пита дали Уил не я е възприел като някакъв проект, когато се запознаха, като една от старите му сгради, която се нуждае от обновление. Малко проектиране наново, още един тласък, финалният щрих, и ще бъде лъскава и нова. Само че Елин закъснява с графика, неговият график, и това не му харесва.
— Това ме плаши, Елин. Колко далеч може да стигне? — той я поглежда. — Работата ти… Няма да пазят вечно мястото ти. Знаеш го, нали?
Знам го, иска й се да каже, но вече не съм сигурна дали ще мога да бъда детектив.
Елин все си повтаря, че откриването на истината какво се е случило в деня, когато Сам умря, ще оправи всичко и че тя ще може да продължи по-нататък, но ако не стане така? Ами ако това е новото статукво?
В гърлото й се надига ридание, което излезе като задавено хълцане.
Уил хвана ръката й и я стисна.
— Виж, не трябваше да казвам нищо. И двамата сме уморени — той взима чашата си. — Ти преглежда нещата на майка ти, пътувахме цял ден, а сега и това.
Уил е прав. Последните две вечери тя прегледа вещите на майка си до късно през нощта. Всяко нещо — книги, дрехи, избледнелите фотографии все още в рамки — рояци спомени я оставиха със странно чувство на усамотение, да се носи без посока по течението.
Изминаха шест месеца, откакто тя почина, но скръбта все още е силна.
Уил изпива виното си и заговаря тихо:
— Най-много ме ядосва фактът, че Айзак те е оставил да се грижиш сама за майка си, лечението й, имуществото й, личните й вещи, и сега ти дойде тук заради него, а той играе игрички.
— Знам — раздразнено отговаря Елин. — Но мислех, че този път ще е различно.
Уил повдига вежда.
— Я стига! Айзак би трябвало да иска да дойде, Уил. Не би трябвало да е толкова трудно… пък и той предложи да се срещнем на вечеря.
— Престани. Самонавиваме се, задаваме си въпроси, анализираме прекалено много. Ти каза, че той иска точно това. Нека се насладим на вечерта — Уил взе менюто с напитките и го разгледа. — Коктейл?
Елин се поколеба.
— Прав си. Нека се възползваме възможно най-добре от престоя си тук.
Уил повика сервитьора.
— Един от тези — той посочи с пръст в менюто. — И един от тези.
Коктейлите пристигат и Уил се смее.
— Минималистични като всичко тук.
Прав е. Питиетата са в малки количества, сипани сдържано и семпли. Няма противно синьо или розово, нито пищна украса. Нейното мартини с личи е в мек червеникав оттенък и на ръба на чашата е забито цяло плодче личи. А коктейлът на Уил е почти безцветен.
Елин отпива малка глътка. Сладкият вкус я удря веднага, водката изгаря гърлото й с внезапна топлина. Силна е.
— Искаш ли да опиташ от моето питие? — Уил бута чашата си към нея.
Поглежда я и се усмихва, но някак напрегнато. Сега се преструва, но след няколко питиета ще се смее искрено.
Елин увива пръсти около столчето на чашата и чувства, че гърбът й се освобождава от напрежението. Уил е прав. Тя не може да позволи на Айзак да й въздейства. Освен това не е дошла да гради мостове.
Тук е, за да го накара веднъж завинаги да признае какво е направил.
14
Уил бута вратата и влиза препъвайки се в стаята. Протяга ръка и непохватно се опитва да пъхне електронната карта-ключ в процепа на стената.
Не успява. Пластмасовата карта се огъва и се плъзга покрай целта.
— Дай на мен — Елин се смее, взима картата и внимателно я прокарва през тесния процеп.
Стаята светва. Предметите се очертават релефно на светлината на ярките лампи с форма на прожектори на тавана.
Елин реагира моментално, пронизва я остър хлад. Всичко в стаята я дразни и обтяга нервите й.
Не че стаята е празна — има двойно легло, диван, маса и столове, — но няма нищо от обичайната украса, което да привлече окото — декоративни възглавници, завеси, вази.
Леглото е вградено в стената и стърчи в права линия. Гардеробът също. Под него има странна пролука. До стената има дълъг, нисък диван. Ленената покривка е бяла като стената.
Може би тревожността на Елин говори нещо за самата нея. Тя помни последната си служебна оценка: Елин се бори да се приспособи с промяна. Това може да възпрепятства перспективите за кариерата и…
— Какво има?
Уил изритва обувките си. Устните му се отпускат в крива усмивка. Клепачите му натежават, пиян е, повече, отколкото го е виждала от известно време.
Телефонът е в ръката му. Прозвучава силен звън.
Елин знае какво е — групата с приятелите му от училище в „УотсАп“. Разменят си смешки до скъсване.
Групата на Уил общува по съвсем различен начин от Елин и нейните приятели — не е позволена никаква друга комуникация освен споделяне на шега и кратък отговор. Никакви любезности или чат, само канонада от смешки.