Андромеда [A for Andromeda - bg]

Сега вече никой от заинтересованите не се съмняваше, че е съобщение. В отдела на генерал Уотлинг дори го наричаха «Предаването от Андромеда», сякаш източникът и същността на съобщението бяха известни. Работата върху него бе заведена под названието «Обект А». Съобщението беше много дълго — точките и тиретата, превърнати в разбираеми математически символи, възлизаха на милиони групи числа. Без компютрите декодирането им би отнело цял човешки живот, а дори и с тяхна помощ работата продължи не един и два месеца. Всяка машина трябваше да получи указания какво да прави с внесената в нея информация — Джуди научи, че това се нарича програмиране. Една програма се състоеше от инструкции, въведени на перфокарти, с които машината се задействуваше, за да изпълни зададената работа. След това се въвеждаше групата числа, която трябваше да се анализира — данните — и машината даваше отговора за броени секунди. Този процес трябваше да се повтаря при разглеждането на всяка нова група числа. За щастие по-малките компютри можеха да подготвят материал за по-големите, а и всички те имаха както входни, управляващи, аритметични и изходни устройства, така и памет и новите резултати можеха да се базират на предишните.

Рейнхарт — любезният, толерантен, мъдър, тактичен Рейнхарт — бе този, който обясни по-голямата част от всичко това на Джуди. След скандала в Болдършо Фел той беше станал по-благосклонен към нея и явно й показваше, че му е симпатична и я съжалява. Макар да беше потънал до гуша в дипломатическите си ходове, благодарение на които работата им вървеше, тъкмо през това време изпъкнаха несъмнените му качества на ръководител. Той някак успяваше да укротява Флеминг, да държи шефовете на разстояние и в същото време да изслушва предложенията и проблемите на всеки, като стоеше в сянка и прехвръкваше от тема на тема подобно на някаква тиха, изящна и изключително интелигентна птица.