Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Следвайки нарежданията на капитан Фич да отблъсква всеки сериозен купувач, той се обърна към заселника и тихо прошепна:
— Боя се, че няма да останете доволен от нея, сър. Тя има много остър език, който реже като кинжал. Ако не ми вярвате, питайте капитана и неговата госпожа.
Шимейн чу думите му и се втренчи в него с невярващ поглед. Беше изумена от наглостта, с която Харпър се осмеляваше да изопачава истината за онзи ден, в който по негово нареждане всички затворнички бяха изведени на палубата, за да наблюдават наказанието на Ани Карвър. Бяха ги принудили да гледат как камшикът разкъсва кожата на гърба на дребната жена и ги бяха предупредили, че същата участ очаква всяка от тях, ако дръзне да наруши дисциплината. Първоначалният смутен и боязлив шепот на жените бързо се бе превърнал в гневен ропот, защото всички те прекрасно знаеха какво беше накарало Ани да посегне на живота си. Една по една затворничките се бяха обърнали с лице към квартердека, където стоеше капитанът. Шимейн си спомняше съвсем ясно недоволството, което се бе надигнало в гърдите й, когато собственият й поглед попадна на капитан Фич, невъзмутимо изправен до злорадо ухилената си съпруга. Пламенната ирландска кръв, наследена от баща й, беше закипяла и я бе подтикнала смело да се изкачи на стълбичката към горната палуба, за да скастри сурово двамата съпрузи за варварската им разправа с Ани.
Далеч по-спокойна, отколкото тогава, и с много по-малко жлъч в тона, Шимейн се обърна към боцмана.
— Няма ли да ми дадете възможност да се защитя, господин Харпър?
— Нима не казах истината? — запита Харпър неспокойно. Смущаваше го мисълта, че изпълнявайки заповедите на своя капитан, ще настрои окончателно момичето срещу себе си. Самият той не бе склонен да я остави да си тръгне нито с този мъж, нито с капитана, но какво би могъл да стори?
— Обвинихте ме основателно, сър — призна с горчивина Шимейн, като вдигна глава и срещна неспокойния му поглед. — Но спестихте някои подробности от инцидента, за който става дума. Госпожа Фич извърши престъпление спрямо една скърбяща майка, което е равносилно на това да нашибаш с камшик една вдовица за това, че оплаква смъртта на съпруга си. Единственото, което я накара да остави Ани жива, бяха търговските й интереси, но вие, сър… вие поне не съзнавате ли до какво отчаяние е била доведена Ани, за да се опита да отнеме собствения си живот? Нима сте напълно лишен от състрадание, та да не можете да разберете мъката на една млада майка, чиято рожба е била открадната от нея? Нима наистина смятате, че това наказание не й е било достатъчно, че освен него заслужава и жесток бой с камшик?
— Не можех да не се подчиня на заповедите на по-височайшите — запротестира Харпър. — Нито пък имам право да оспорвам решенията им.
— Значи мълчаливо сте дал съгласието си за този нечовешки побой — каза тихо Шимейн. — Колко кавалерско от ваша страна.
Харпър се изчерви силно. Осъзнаваше, че нейните аргументи са разклатили сериозно доверието на заселника в думите му. Убедителната и реч несъмнено бе спечелила Гейдж Торнтън на нейна страна. С надеждата да разруши впечатлението за сърцатия дух на момичето, той направи опит да докаже правотата на обвиненията си.
— Определено не беше твоя работа да осъждаш капитана и съпругата му, нито пък да подтикваш другите затворници към бунт!
— Бунт! — засмя се Шимейн и изви скептично вежди. — Те просто изразиха гласно своето несъгласие с наказанието на Ани. Повярвайте ми, сър, жените не бяха в състояние да вдигнат бунт. Как биха могли, когато бяха полумъртви от глад и изнемогваха под тежестта на оковите, които едва им позволяваха да се движат!
— Боцманът е прав, господарю — намеси се Мориса, като разблъска останалите жени. — Тая ирландска кучка има по-зъл нрав, вярвайте ми. Не веднъж и дваж ме е удряла, кълна се, и то без въобще да зная защо.
— Лъжкиня такава! — изкрещя Ани, като едновременно с това сграбчи Мориса за ръката, завъртя я и я блъсна с все сила. Едрото тяло на проститутката се стовари безпомощно върху стоящите наоколо жени.
Внезапните избухвания на Ани на няколко пъти бяха слисвали Шимейн до немай-къде и сегашният случай не правеше изключение. В първите дни на плаването тази крехка женица й се бе сторила кротка и хрисима като мишчица, но след оня съдбовен ден на камшичния бой Ани бе придобила неочаквана смелост и сякаш бе дала обет пред себе си да отмъсти на онези, които й бяха сторили зло, и да се отплати на Шимейн за всичко, което беше изстрадала заради това, че я бе защитила. И наистина, демонстрираната неведнъж от Ани благодарност далеч надхвърляше очакванията на Шимейн, която съвсем не смяташе, че постъпката й заслужава чак толкова всеотдайна преданост.