Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Тя пристъпи крачка към него и вдигна заклинателно ръка.
— Люсиен…
— Спести ми женското си съчувствие, Клара — каза потиснато той и отново й предложи ръката си. — Защото ме разболява. Хвани ме под ръка, а когато отидем при твоето семейство, си изиграй ролята. Те очакват влюбена, щастлива двойка, защото желаят именно такава.
4
Бяха минали тринайсет години от последното идване на Клара в Лондон и в нейните очи той не се беше променил към добро. Шумът и смрадта я караха да копнее за спокойната хубост на Сейнт Дженивиъв. Много добре разбираше защо нейните родители предпочитат да живеят в провинцията, вместо да се потопят в светските развлечения, които предлагаше градът. Тя много се натъжи, когато Люсиен заяви, че след сватбата ще останат в Лондон поне първите шест месеца, а не в имението му в провинцията. Едва през октомври щели да заминат за Пеъруд, беше казал той, но не по-рано. Клара имаше чувството, че вече брои дните.
„При Алмак“ я разочарова особено много. Като всяко момиче тя бе мечтала да посещава отбрано общество, но действителността се оказа много различна от представите й. Като си помисли човек, че покана за „Алмак“ беше сред най-желаните и почетните в това общество и осигуряваше успехите на една госпожица, сурово разочарование беше да откриеш, че помещенията са малки и тесни, храната и напитките — нищо особено, а разговорите — най-често просто клюки. Все пак партньорите й за танците бяха приятни, макар и малко нещо недодялани, а погледите и шушукането, които я преследваха, откакто беше дошла в града, бяха тук не чак толкова явни. Или тя просто беше почнала да им свиква.
Въпреки че се беше подготвила, доколкото можеше, Клара продължаваше да се изненадва, че е обект на толкова силен, макар и прикрит интерес. Всъщност това трябваше да се очаква, след като толкова виден и привлекателен благородник като Люсиен се женеше за толкова незабележителна жена, колкото и добро да беше нейното потекло и колкото и голяма зестрата й. Самият факт беше смайващ, дори за Клара, и ако не се беше убедила сама колко непоколебимо е решил Люсиен да я вземе за жена, и тя нямаше да повярва. Откакто бяха пристигнали в Лондон, тя вече няколко пъти му беше давала възможност да промени мнението си, но той всеки път само се дразнеше и настояваше да се оженят. В края на краищата тя се отказа да говори за това и се стараеше да постигне с бъдещия си съпруг нещо като примирие. Засега безуспешно.
Верен на дадената дума, Люсиен играеше съвършено ролята на предан годеник, поне когато бяха заедно на обществени места. Когато я придружаваше на многобройни балове и приеми, дори да не изглеждаше ужасно щастлив, правеше впечатление на много доволен.
Всъщност държането му беше почти безукорно. Но въпреки привидната си преданост за пред хора, насаме Люсиен си оставаше все така дразнещо дистанциран. Насаме беше все замислен и мълчалив или говореше с кратки, безизразни изречения, сякаш всяка излишна дума можеше да му създаде неудобство. Той непрекъснато я наблюдаваше, но не я докосваше. На обществени места я следеше с дебнещ поглед, представяше я на приятели и познати, но рядко й позволяваше да разговаря с тях повече от няколко минути. Наблюдаваше я дори докато танцуваха и тя забеляза, че не само запазва за себе си колкото може повече танци, но се грижи сред другите й партньори да не са чичо му Роби или най-близките му приятели — лорд Рексли и лорд Сивърн. Можеше ли да се чуди човек, че цял Лондон се съдираше от клюки? Тя почувства едва ли не облекчение, когато той реши да не отиде на днешния бал „При Алмак“, въпреки че отначало се съгласи.
Клара изобщо не се опита да се замисля какво ли го е накарало да се откаже. Поглеждаше към входната врата, където, по някаква причина, очакваше да го види. Скоро щяха да затворят вратите и тогава нямаше да пуснат вече никого да влезе, та ако ще и принц — регентът да е решил да посети толкова скучно събиране.
— Той няма да дойде, миличко — заяви до нея леля й Ана и потупа с ветрилото си Клара по рамото. — Не се натъжавай, ще минем чудесно и без него.
Клара разбираше, че тези думи трябва да я окуражат, но в тях ясно прозвуча недоволство. В миналото леля Ана беше показала съвсем ясно, че не понася Люсиен, а нейното неодобрение на предстоящата женитба бе ставало причина за не едно спречкване между нея и бащата на Клара.
— Сигурна съм, че за отсъствието му има сериозна причина — измърмори Клара и се опита това да прозвучи много весело. Последното, което би искала, е да даде с тъжния си вид на дамите наоколо повод за нови клюки.