Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— Да, сигурно има причина — отсече леля Ана, докато кимаше усмихната на минаваща покрай тях позната. — Ако прилича поне малко на чичо си, ще намира безкрайно много разумни причини за онова, което върши или не върши.
Клара затвори за миг очи и помоли господа за помощ. Този отвратителен грип ги спохождаше наистина по най-неподходящо време. Нейните родители се бяха почувствали задължени да се върнат в Сейнт Дженивиъв, за да се грижат за тримата братя на Клара, тъй че се наложи леля Ана да отпътува за Лондон и да заеме като придворна дама на Клара мястото на нейната майка. Колкото и да обичаше леля си, за Клара тази промяна беше същинска катастрофа. Леля Ана никога не бе казвала какво се е случило преди единайсет години между нея и граф Манинг или защо годежът им беше внезапно развален, но всеки път, когато някой споменаваше графа, на лицето й се появяваше особен израз, по-красноречив от всякакви думи. Струваше й се невъзможно приготовленията за женитбата, с които се занимаваха сега леля Ана и граф Манинг, да не доведат до неприятни ситуации.
— През последните няколко седмици Люсиен беше повече от внимателен — защити го Клара. — Как мога да го упрекна, ако иска да прекара една вечер в компанията на своите приятели, а не на това радостно събиране тук.
Изразът на леля Ана се посмекчи, защото тя се усмихна.
— Допускам, че имаш право. Никога не съм виждала толкова много хора така да се стараят да получат покана за толкова отвратително събиране. Не се смей, мила, че току-виж са ни изхвърлили, а майка ти никога не би ми го простила. Я виж, онзи хубав американец май идва към нас, Кърлейн ли му беше името? Не бива да танцуваш пак с него, Клара, ако не искаш да шокираш всяка присъстваща тук матрона. Баща ти ми разказа какво е станало на бала на лейди Бъридейл и съм сигурна, че клюкарките още го коментират.
Клара добре знаеше, че още го правят, въпреки че всъщност не се беше случило нищо истински сериозно. В края на един валс граф Кърлейн просто й беше целунал ръка и в същия миг Люсиен вече изникна пред него. Той я дръпна за ръката и я завлече в градината, където отново изпадна в мълчаливата си замисленост. Обществото реши, че държанието на Люсиен е ужасно романтично, толкова романтично, че Клара вече беше чула различни варианти на случката и във всеки нов драматизмът се засилваше. Нямаше да се учуди да чуе, че Люсиен е нахлул на бял кон в наследствения замък на лорд Бъридейл и я е вдигнал от паркета на балната зала право на седлото.
— Брак по любов — шепнеха дамите от обществото, а виконт Калън е така омагьосан от годеницата си, че си позволява толкова прелестни прояви на ревност. Глупавото е само, мислеше си Клара, че изобщо не е никаква ревност. Беше чисто и просто недоверие. Беше толкова сигурен, че тя ще му изневерява, ще го лъже както майка му беше лъгала неговия баща, че не можеше да понесе дори толкова очарователен, но незначителен жест — негов познат просто й целуна ръка.
— Лейди Ана — поздрави граф Кърлейн и се изправи усмихнат пред тях. — Лейди Клара — поклони се той леко. — Надявам се, че се наслаждавате на вечерта? Доста народ има, както виждам.
— Предполагам, че ви заблуждава дългата върволица обожателки, която ви следва, милорд — закачи го леля Ана. — Само още няколко и изобщо няма да можете да помръднете.
Лорд Кърлейн се смееше открито и привлекателно, наистина очарователно според Клара. Беше толкова добродушен, че човек не можеше да не го харесва или дори да се пази от него, както съветваха разните клюкарки. Те твърдяха, че Кърлейн си търсел богата жена с титла, която да го спаси от финансовите му затруднения, но ако беше вярно, той поне не беше ужасил някоя от богатите млади дами, които дебютираха в обществото този сезон. Вместо да избягват един толкова съмнителен авантюрист, на всичкото отгоре и американец, те търсеха компанията му и го следваха навсякъде. Лорд Кърлейн беше кажи-речи най-известният мъж в Лондон и това се потвърждаваше при всяко събиране, на което присъстваше. По всяка вероятност неговият чар, добрите му маниери и несъмнено привлекателната му външност натежаваха над неизвестното му финансово положение и нещастната му националност. Откакто беше в Лондон, Клара откри, че той е чудесен събеседник и не обръщаше внимание на явното пренебрежение на Люсиен всеки път, щом тя се заприказваше с него.
— Пак свирят валс — каза Кърлейн. — Разбирам, че от много танцуване вече едва се държите на крака, но бихте ли ми оказала още веднъж честта? — обърна се той към Клара.