Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Видя ли Лорета да си тръгва?
— Не я видях да си тръгва, но забелязах, че колата й я нямаше. Сигурно бе останала при Еди някъде около час.
— Ами изстрелите? — намеси се Лула. — Чу ли как я очистват? Или пък писъците й?
— Не чух никакви писъци — отговори Анджела. — Мама е глуха като пън и след като пусне телевизора, тук не може да се чуе абсолютно нищо. А телевизорът работи от шест до единадесет. Искате ли малко кекс с кафе? Имам и чудесни бадемови сладки от пекарната.
Благодарих на Анджела за предложението и й обясних, че ние с Лула и Боб трябва да си свършим работата.
Излязохме от дома на Маргучи и пристъпихме към половината на Дечуч. Достъпът до нея, разбира се, бе забранен, тъй като разследването още не бе свършило. Но пък никакви ченгета не вардеха къщата или бараката, затова реших, че вчера са се потрудили усърдно, за да приключат със събирането на веществени доказателства.
— Май не трябва да влизаме там. Жълтите ленти още са си на мястото — отбеляза Лула.
Съгласих се.
— Да, полицията няма да остане доволна, ако влезем.
— Разбира се, ние бяхме там вчера и вероятно сме оставили отпечатъци из цялата къща.
— Значи според теб няма да има значение, ако влезем и днес?
— Няма да има, ако никой не разбере за това — отговори Лула.
— А пък аз имам ключ, следователно няма да влезем с взлом.
Е, проблемът бе, че аз май откраднах ключа.
Като агентка по залавяне на обвиняеми имам право да влизам в дома на беглеца, ако имам причини да подозирам, че той е там. А ако положението станеше напечено, със сигурност щях да измисля основателна причина. Може и да ми липсват някои умения на ловците на бегълци, но пък мога да надлъжа повечето от тях.
— Първо трябва да се уверим, че този ключ е от къщата на Еди — каза Лула. — Нали разбираш, да го проверим.
Завъртях ключа в ключалката и вратата се отвори.
— Мамка му! — извика Лула. — Виж какво стана сега. Вратата се отвори.
Мушнахме се тъмното антре и заключих вратата зад нас.
— Ти ще наблюдаваш — казах на Лула. — Не искам да ме изненадат ченгетата или Еди.
— Можеш да разчиташ на мен — усмихна се тя. — Наблюдател е малкото ми име.
Започнах от кухнята. Прерових чекмеджетата и шкафовете, прелистих вестниците на плота. Действах като Хензел и Гретел и търсех малката трохичка, която да ме насочи към някаква следа. Надявах се да открия телефонен номер, надраскан на салфетка, или пък карта с голяма оранжева стрелка, сочеща към местен мотел. Намерих обаче само обичайните боклуци, които се натрупват във всяка кухня. Еди имаше вилици, лъжици, чинии и купи, очевидно купени от госпожа Дечуч и използвани по време на брака. В мивката не се виждаха мръсни прибори — всичко бе спретнато подредено по шкафовете. В хладилника нямаше много храна, но бе по-добре зареден от моя. Малка кутия с мляко, яйца, пуешки гърди от месарницата на Джовичини, пакетче масло и подправки.
Обиколих всичко на долния етаж — всекидневната, трапезарията и малката тоалетна. Надникнах в гардероба и претърсих джобовете на палтата и саката, докато Лула наблюдаваше улицата през пролуката в завесите.
Качих се горе и претърсих спалнята, като все още се надявах да намеря трохичка. Леглата бяха оправени. На нощното шкафче лежеше книжка с кръстословици. Никакви трохи. Влязох в банята. Чиста мивка. Чиста вана. Шкафче, натъпкано до пръсване с аспирин, седемнадесет различни вида хапчета против киселини, приспивателни, буркан с мехлем за нос, препарат за почистване на ченета, крем за хемороиди.
Прозорецът над ваната беше отворен. Покатерих се на ваната и погледнах навън. Бягството на Дечуч изглеждаше съвсем възможно. Излязох от банята, застанах в коридора и се замислих за Лорета Ричи. Нямаше и следа от нея в къщата. Никакви кървави петна. Никакви следи от борба. Къщата беше необикновено чиста и спретната. Забелязах го и вчера, когато обикалях и търсех Дечуч.
В тефтерчето до телефона нямаше бележки. По плота в кухнята не се валяха рекламни кибрити от заведения. По пода нямаше чорапи. Нито пране в панера в банята. Е, какво ли разбирах? Може би депресираните старци се увличаха по чистенето. Или пък Дечуч бе прекарал цяла нощ в почистване на кръвта от пода, а после бе изпрал всичко. Важното бе, че нямаше никакви трохи.
Върнах се във всекидневната и положих доста усилия да не се намръщя. Оставаше само едно място за претърсване. Мазето. Мамка му! Мазетата в подобни къщи винаги са тъмни и зловещи, пълни с паяжини и стари котлета за отопление.