Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Е, предполагам, че сега би трябвало да огледам мазето — споделих с Лула.
— Добре — кимна тя. — Хоризонтът е чист засега.
Отворих вратата на мазето и запалих лампата. Очукани дървени стълби, сив циментов под, паяжини и призрачни звуци. Опасенията се оправдаваха.
— Нещо не е наред ли? — попита Лула.
— Страшно е.
— Аха.
— Не искам да слизам долу.
— Това е само едно обикновено мазе — насърчи ме Лула.
— А защо ти не слезеш?
— Не и аз. Мразя мазетата. Зловещи са.
— Имаш ли пищов?
— А мечките кензат ли в гората?
Взех пищова на Лула и заслизах бавно по стълбите.
Не знаех какво щях да правя с оръжието. Вероятно да застрелям някой паяк.
В мазето видях пералня и сушилня. Работна маса с инструменти… отвертки, гаечни ключове, чукове. Менгеме. Никой от инструментите не изглеждаше използван наскоро. В единия ъгъл бяха подредени няколко кашона. Бяха затворени, но не запечатани. Лепенките им лежаха на пода. Надникнах в няколко от тях. Коледни играчки, книги, тенджери. Отново никакви трохи.
Качих се горе и затворих вратата. Лула още гледаше през прозореца.
— Олеле! — извика внезапно.
— Какво става? — Мразя това „олеле“.
— Току-що отпред спря патрулна кола.
— Мамка му!
Сграбчих каишката на Боб и тримата побягнахме към задната врата. Излязохме и притичахме до балкона на Анджела. Лула отвори вратата на кухнята и всички се втурнахме вътре.
Анджела и майка й седяха до масата и ядяха кекс с кафе.
— Помощ! Полиция! — изпищя майката на Анджела, когато нахлухме.
— Това е Стефани — изкрещя Анджела в ухото на майка си. — Не помниш ли Стефани?
— Кой?
— Стефани!
— Какво иска?
— Променихме си решението за кекса — отговорих, като придърпах стол и седнах.
— Какво? — извика майката на Анджела. — Какво?
— Кекс — изврещя Анджела в отговор. — Искат кекс.
— Тогава дай им малко, за Бога, преди да са ни застреляли.
Двете с Лула се вторачихме в пистолета в ръката ми.
— Май трябва да го прибереш — каза Лула. — Не искаме старата дама да намокри гащите.
Дадох оръжието на Лула и си взех парче кекс.
— Не се тревожете — извиках. — Пистолетът не е истински.
— Изглежда ми съвсем истински — възрази майката на Анджела. — Прилича на „Глок“ четиридесети калибър. Можеш да пробиеш чудесна дупка в нечия глава с него. Аз самата имах такъв, но го замених с пушка, когато зрението започна да ми изневерява.
Карл Констанца потропа на вратата и всички подскочихме.
— Патрулираме и видяхме колата ти отвън — каза ми той, като грабна кекса от ръката ми. — Искахме да се уверим, че не се занимаваш с нищо незаконно… например проникване на местопрестъпление.
— Кой? Аз?
Констанца ми се ухили и си тръгна с кекса ми. Обърнахме се към масата, където сега стоеше празна чиния.
— Мили Боже! — изохка Анджела. — Тук имаше цял кекс. Какво, за Бога, може да му се е случило?
Двете с Лула се спогледахме. Муцуната на Боб беше оплескана с бяла захарна глазура.
— Ние бездруго трябва да си тръгваме — казах бързо и повлякох Боб към предната врата. — Обади ми се, ако се чуеш с Еди.
— Не свършихме много работа — рече Лула, когато излязохме на улицата. — Не открихме нищо за Еди Дечуч.
— Не е вярно, купува си пуешки гърди от месарницата на Джовичини — възразих.
— И какво от това? Да не си решила да закачим пуешки гърди на въдицата?
— Не. Искам да кажа, че Еди е човек, който е прекарал целия си живот в Бърг и няма да отиде никъде другаде. Той си е тук и се мотае наоколо в белия кадилак. Просто трябва да го намерим.
Е, щеше да е по-лесно, ако бях успяла да запиша регистрационния номер на кадилака. Помолих моята приятелка Норма да провери в отдела за превозни средства за бели кадилаци, но те бяха прекалено много и не стигнахме доникъде.
Оставих Лула в офиса и тръгнах да търся Откаченяка. Той и Дуги прекарват дните си най-вече в гледане на телевизия и ядене на чипс. Живеят от полузаконни сделки. Подозирам, че в скоро време запасите им ще се изчерпят и двамата ще заживеят не толкова луксозно.
Паркирах пред къщата на Откаченяка и двамата с Боб измарширувахме до вратата и почукахме. Хюи Коза ми отвори и се ухили широко. Хюи Коза и Зиро Барта са двамата съквартиранти на Откаченяка. Готини типове, но, също като Откаченяка, живеят в друго измерение.
— Маце — каза Хюи.
— Търся Откаченяка.
— В къщата на Дуги е. Трябваше да изпере някои неща, а Дъгстър има пералня. Дъгстър си има всичко.
Метнах се на колата, изминах краткото разстояние до дома на Дуги и паркирах. Можех да отида и пеша, но никой в Джърси не постъпва по този начин.