Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Кучето клечеше гордо край пътеката, с изражение, което сякаш питаше защо се бавят.
— Виждала ли си някога нещо по-сладко от това? — рече Уолт. — Показва нетърпението си!
— Честно казано, малко съм изумена — призна Фиона.
— Това ми е работата — каза Уолт. — Моята и на Беа. Не е кой знае какво.
— Напротив, невероятно е — възхити се Фиона. — А височината как я определи?
— По размера на обувките, комбиниран с теглото — отговори Брандън. — Големи стъпала, не много тежък. Значи е висок и слаб.
— Не е латиноамериканец — рече Менкез. — Не е много вероятно, щом е над метър и осемдесет.
— Не, Гили — каза Уолт. — Какво ще кажеш да се отклоним от пътеката?
— Посочи накъде — рече Менкез.
Брандън, който разглеждаше една топографска карта, каза:
— На около двеста метра пред нас има равна площадка с големина половин акър.
— Водоизточник? — попита Уолт.
— Пресъхващо поточе, което извира от далечния й край.
Уолт вдигна поглед към дърветата.
— Тече от северозапад на югоизток — каза той.
— Точно така — отвърна Брандън.
— Искаш да ме смаеш, нали, Уолт? — рече Фиона. — Бил си тук и преди.
— Едва ли — намеси се Брандън, преди шерифът да успее да отговори.
Уолт я накара да млъкне с поглед.
— Ще навлезем тихо — каза той, обръщайки се към всички. — Брандън, ти ще поемеш нагоре по потока от тази страна. Гили, ще ти дадем преднина. Ти заобикаляш от север и искам да се прехвърлиш през билото и да излезеш на площадката едновременно с мен. Ще използваме шести канал. Ще ви подам сигнал с две цъкания. Ако сте на позиция, ще ми отговорите с две; ако ви трябва още минута, три цъкания; за две минути — четири.
Менкез кимна и потъна в гората, без да каже нищо повече. Движеше се безшумно като котка.
— Ти — каза Уолт на Фиона — ще спреш, когато ти дам знак. Искам да се прикриеш зад някое дърво, в случай че започне стрелба. Няма да мърдаш, докато не те извикам. Най-добрият начин да ми помогнеш сега е, като не разсъждаваш, а просто като следваш заповедите ми. Знам, че това не ти е в нрава, но се налага.
— Няма проблем. Разбирам.
— Добре. — Той се обърна към Брандън. — Да вървим.
Уолт получи три цъкания от Менкез, изчака, следейки часовника си, и минута по-късно изпрати сигнала отново. Когато му бе отговорено с две цъкания, той се изкатери по последния склон и излезе от гората на ярката слънчева светлина, която го заслепи. Примижа, сякаш беше попаднал под блясъка на прожектори. Сложи си пилотските слънчеви очила и зърна с периферното си зрение Менкез.
Брандън, който бе изпреварил и двамата, излезе иззад едно дърво до ромолящото поточе, на петдесет метра вляво от Уолт.
В другия край на малкото сечище, близо до хълма, обрасъл с трепетлики, имаше заградено с камъни огнище. Личеше, че наскоро в него беше горял огън. Наоколо бяха разхвърляни боклуци. До един навес се забелязваше малка купчина съчки и цепеници. Мъжете се приближиха от три страни с енергична походка.
Уолт приклекна, опипа камъните на огнището, после поднесе ръка над пепелта и докосна овъглените дърва. Вдигна дясната си длан с разперени пръсти: пет минути. Мълчаливо даде знак на Брандън да се изкачи по хълма. Брандън тръгна.
Уолт се обърна и пое към гората, а Беатрис се втурна към него с всички сили. Той я накара да седне с жест, даде й да подуши отново кутията кондензирано мляко, за да си припомни миризмата, и посочи към гората.
— Намери го! — прошепна той.
Кучето бързо се отдалечи в същата посока, накъдето бе тръгнал Брандън.
Уолт разрови боклуците с пръчка, търсейки някаква следа, но не откри нищо.
— Нашето момче ли е било тук? — попита Менкез, оглеждайки открития навес. Сетне се замисли. — По-скоро са били двама души… Спали са тук. Достатъчно скоро, за да не може вятърът да заличи следите.
Уолт отиде при него.
— Например снощи — каза той.
— Така предполагам.
— Двама? Това не се връзва.
Тъкмо посягаше към радиостанцията, когато Брандън се обади.
— Виждам двама души — изрече той приглушено, като се стараеше да говори тихо. — Беа ги засече безпогрешно. Мъж и жена. Намират се на около осемстотин метра пред мен и вървят по пътека, която се вие на юг, изкачва се и се прехвърля в Грийнхорн. Да ги последвам ли?