Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Това са всички! — извика Маркус.
Двамата забързаха към двора и се втурнаха да го пресекат.
След няколко стъпки Тави започна да усеща неприятна топлина през подметките на подкованите си ботуши. Той чу как зад него портите падат и канимите вият триумфално.
До него Маркус извика и Тави видя как Първото копие пада. Канимски дротик го беше уцелил в долната част на крака и сега стърчеше точно под коляното му.
Маркус успя да подложи щита, за да попречи на тялото си да докосне камъните и да започне да се пържи като парче сланина, за разлика от злополучния легионер, паднал няколко секунди по-рано. Той се опита да извади копието от крака си, но не успя — върхът вероятно беше заседнал в костта.
Тави рязко спря и се върна при Първото копие. На няколко фута от него дротик изтръгна искри от камъка. Тави хвана Маркус за ръката и го повлече, принуждавайки го да раздвижи краката.
Първото копие изпъшка от болка през стиснати зъби и закуцука колкото може по-бързо, но не достатъчно, затова в отчаянието си Тави подложи рамо под него и те хукнаха.
Когато стигнаха края на двора, той видя фигурите на рицарите Аери, седнали на покривите на къщите. Силен вихър премина покрай тях, прераствайки в буря, която се насочи към портите, отклонявайки всякакви летящи оръжия.
Тави хвърли поглед през рамо към рейдърите, нахлули през отворените от воините порти, точно за да види как те започнаха да вият от болка, когато босите им крака докоснаха горещите камъни в двора. Но те вече не можеха да се обърнат срещу собствената си атака, по-скоро биха могли да плуват нагоре по водопад. Хиляди техни свирепи братя се изсипаха през разрушените порти и писъците им разцепиха въздуха.
Канимите отчаяно се опитаха да намерят убежище от горещите камъни, скачайки върху къщи, магазини и други сгради, разположени около двора. Потокът обаче не спираше и в рамките на няколко секунди вече не останаха такива места.
Канимите падаха в агония, но това само увеличаваше площта на съприкосновение на плътта им с камъните на двора. Бурният вятър заслепи очите им, оглуши ушите им и запуши носовете им и паниката превърна атаката в безумен дом от мъртви и умиращи каними.
И все повече каними нахлуваха в двора, където обезумели и виещи жадни за кръв рейдъри скачаха върху изгорелите или горящи тела на мъртвите си или умиращи другари, за да намерят спасение от съскащите камъни в двора.
Целта им беше мостът и Тави видя как смятат да го атакуват. Той наведе глава и хукна, заобиколен от рицарите Аери, които се придвижваха от покрив на покрив и не позволяваха на най-близките каними да видят Тави и последните останали войници.
Изглежда мина цяла вечност, докато пробягат няколкостотинте ярда до Елинарх и до защитните съоръжения, изградени от инженерите. Използвайки глина от речното корито и с помощта на земни фурии те бяха построили поредица от пет стени, равномерно разпределени по моста, а след това с помощта на огнени фурии ги бяха изпекли до състояние на камък, оставяйки отвори, през които с труд биха минали двама мъже.
От южната страна на моста имаше още една преграда, но за разлика от другите, тя беше висока колкото самите градски стени.
Тави и прикриващите ги рицари Аери преминаха през прясно издигнатите защитни съоръжения, докато канимите, вбесени още повече от горещите камъни, се хвърлиха напред.
— Медик! — извика Тави.
Появи се Фос и Тави направо пусна Първото копие в ръцете на лечителя. После по груба стълба, прилепена към временните укрепления, той се качи горе на стената. Макс и Красус, заедно с най-добрата кохорта на Първи алерански, вече чакаха, заели позиция с другите рицари Аери по цялата дължина на стената. Последният от рицарите се издигна след Тави на стената.
Макс и Красус изглеждаха изтощени, Тави знаеше, че контролирането на огнените фурии, които използваха за нагряването на камъните, е изключително изморително. Но ако те изглеждаха зле, тогава кокалестият млад червенокос рицар на огъня до тях изглеждаше на девет десети мъртъв. Той седеше, облегнал гръб на зъбците, с очи, вперени в нищото, и леко трепереше от вечерния хлад.
Ерен се появи от нощните сенки, все още продължаваше да носи знамето на легиона. Тави му кимна и Ерен постави почернелия орел в гнездото във влажните тухли на стената, специално подготвено за това от инженерите.