Виелица на сенките [bg]

— Дракони! — ахна Халас, придържайки шапката си. — Кълна се в подземната бездна и мотиката си, това са дракони!

— По-лошо! — отвърна му елфът. — Това са виверни!

В това време виверните вече бяха достигнали сериозна височина, за миг увиснаха в облачното есенно небе и се спуснаха надолу.

— Размърдайте се! — извика Пухкаво облаче. — Когато прелетят над нас, хвърлете въжетата!

Фенерджията гръмко спомена нечия майка и двамата със Змиорката се хвърлиха към въжетата. Виверните отново приближаваха сала. За миг срещнах погледа на пламтящите, наклонени очи на виверната, след което Дивите хвърлиха във въздуха свободните краища на въжетата. Мощните лапи ловко ги уловиха и старателно сгънатите въжета започнаха да се развиват с ужасяваща скорост.

— Дръжте се! — извика Слънчево зайче.

„Интересно, за какво да се държим?“ — успях да си помисля, преди въжетата да се опънат.

Салът рязко се понесе напред, аз не можах да се задържа и паднах по гръб. Слава на боговете, че не във водата! Само дриадите, Змиорката и Еграсса останаха на крака. Кли-кли падна върху Халас и веднага над водата се понесоха отбрани ругатни на гномски език.

Виверните, плавно размахвайки крила, дърпаха сала с такава скорост, че водата зад борда закипя. Всяка шхуна, виждайки с каква скорост се движи салът, щеше да почернее от завист и да завърши живота си със самоубийство, като се блъсне в най-близкия риф. С такова темпо след няколко дни ще се озовем в Морето на бурите (освен ако, разбира се, на виверните не им омръзнеше да ни дърпат).

Съществата, които теглеха нашия сал, бяха не по-големи от крави, но силата им беше чудовищна. Широки крила, дълга гъвкава шия, тясна клинообразна змийска глава и други подобни „радости на живота“. Вивернът често го бъркат с дракон, но това вероятно е от страх. Драконите са много по-големи като размер, нямат никакво желание да попадат пред очите на хората и да се бъркат в техните дела, а също така нямат свадлив и кръвожаден характер. Виверните са опасни, по-добре не се изпречвай на пътя им. Те са неуравновесени, избухливи, агресивни и със слабо изразено чувство за самосъхранение (т.е. понякога се нахвърлят даже на отряди елфийски стрелци). Да контактуваш с виверн е все едно да си пъхнеш в гащите побесняло животно. Рано или късно ще те ухапе. Обикновено по нашите земи рядко се срещат виверни, на север те живеят само в Заграбия и по южните склонове на Планините на джуджетата, но виж в Низините или в горите на И’аляла е пълно с тях. Тези същества обичат да похапват добитък, а и човешко рядко отказват. Така че беше двойно изненадващо да ги гледам как ни помагат. Дриадите отново се проявиха като истински Дъщери на гората. Единствено на тях биха се подчинили подобни люспести и крилати същества.