Политичестки ред и политически упадък [bg]

Приемането на граждански кодекс, заимстван от западни източници съобразно Общите принципи на гражданското право, полага основите на правна система, еквивалентна на западното частно право. Тя признава сфера на независими юридически лица, които могат да придобиват имоти, да сключват договори, да отчуждават имоти и да защитават правата си по съдебен път. Срещу реформаторите се надига принципна опозиция от страна на партийните идеолози, които се противопоставят право на собственост да имат други освен „целия народ“ (т.е. държавата). Решение на проблема е намерено чрез набор от плодоползвателни права (права на ползване), които могат да бъдат купувани, продавани, ипотекирани или прехвърляни, при условие че държавата запазва формално своята собственост. По този начин въпреки оживения пазар на недвижимо имущество в Китай никой в буквалния смисъл не „притежава“ апартамент или къща. Собственикът „притежава“ наемен срок, който може да продължи до седемдесет години, срещу такси за ползване. По подобен начин законите в договорното право подчиняват индивидуалните права на Върховната държавна власт. Те не гарантират свободата на договаряне, защото съдържат разпоредби, които позволяват на държавата да „контролира“ договорите или изцяло да ги анулира при недобре формулирани форсмажорни обстоятелства.

Общите принципи на гражданското право от 1986 г. не са изчерпателен граждански кодекс, а по – скоро излагане на общи принципи, които да бъдат формулирани като закони впоследствие. Освен това кодексът отговаря на партийните идеологически и политически критерии. Така например при определянето на правосубектност германският и гоминданският кодекс правят разграничение между „физически“ и „юридически“ лица, а в Общите принципи понятието „физическо лице“ е премахнато и е заменено с „поданство“. Тази незначителна на пръв поглед подробност всъщност е много важна по отношение на разграничаването между китайските и западните правни понятия: последните разглеждат физическите лица като носители на права и задължения независимо от действията на държавата, докато в Китай държавата удостоява с поданството своите граждани. По този начин съвременното китайско право спазва традиционните цински практики, като не признава отделна сфера на носителите на индивидуални права и разглежда имуществените права като великодушно предоставени от държавата. Държавата е в правото си във всеки момент законосъобразно да отнеме за нуждите си въпросното имущество. Понякога тя прави опит да се възползва от върховенството на правото като средство за сподавяне на недоволството. Това води до по – голяма съзнателност на обикновените китайски граждани по отношение на законовите права, но същевременно попарва техните очаквания и засилва циничното отношение към законността предвид произволното прилагане на правилата.