Политичестки ред и политически упадък [bg]

От началото на реформите през 1978 г. в Китай се наблюдава значително и постепенно увеличение както на формалните закони, така и на неформалните правила, които определят и следователно ограничават поведението на по – ниските нива на управление. Не става дума само за броя на приетите формални закони, но и за степента, до която вземането на решения е въз основа на правила, което е критерий за управление чрез закони. Вземането на решения въз основа на правила и ограничения се наблюдава в две области: имуществените права и правилата за повишенията и приемствеността по високите етажи на Комунистическата партия.

В началото на реформаторския период на Дън Китай е изправен пред огромен правен вакуум особено в областта на частното или гражданското право. Желанието за стимулиране на икономическото развитие и пазарната икономика води до бързо възникване на нови закони по отношение на договорите, съвместните предприятия, земеползването, застраховките, арбитража и т.н. Източниците на правото в съвременната Китайска народна република обаче са много еклектични и законите се приемат на парче според отделни изисквания вместо като система по начина, по който японците приемат германския граждански законник през 90 – те години на XIX в. Наказателното право например все още до голяма степен се основава на заимстваното през първите години на Китайската народна република съветско наказателно право. През 1986 г. Националният народен конгрес приема Общи принципи на гражданското право, изтъквайки изрично, че те се основават на германското гражданско право. Всъщност преди това японците адаптират германския законник, а през 30 – те години на миналия век гоминданското правителство приема адаптирания вариант. Въпреки официалната отмяна на гоминданския кодекс през 1949 г. Дзянфу Чън отбелязва, че „гражданският кодекс на „Гоминдан“... [е] основата, върху която са разработени гражданското право и науката за гражданското право в Китайската народна република“.