Произход на политическия ред [bg]

Онова, което заслужава цялото презрение на историята, е фактът, че тази голяма промяна била направена без ни най–малка политическа целесъобразност. Луи XI ограничил общинските свободи, понеже се плашел от демократичния им характер; Луи XIV ги премахнал, без да се страхува от тях. Доказва го даденото от него право на всички градове, които можели да си ги откупят, да ги имат. В действителност той искал по–скоро да търгува с тях, отколкото да ги премахне, и ако наистина го направил, то било, тъй да се каже, без да мисли, поради отсъствието на финанси и, странно, играта продължила осемдесет години.

Токвил прави интересен коментар, че корените и на градската община в Нова Англия, на която се възхищава като на основа на американската демокрация, и на средновековния френски град са в същата местна феодална институция, но през XVIII в. техните пътища се разклоняват в резултат на усилията на централната власт да закупи лоялността на гражданите. Управлението на френските градове попада под контрола на малобройна олигархия, която закупува все повече длъжности. Техният стремеж е да се разграничат от своите съграждани; солидарността на общността е подронена и тези извън административния елит изпадат в апатия.

Ефектът от политическата централизация има важни последици, изграждайки една по–хомогенна нация, каквато познаваме днес. Отмяната на Нантския едикт през 1685 г. налага господството на католицизма и довежда до емигрирането на много предприемчиви и квалифицирани протестанти в други части на Европа, както и в по–отдалечени места като Северна Америка и Южна Африка. Централното управление разполага с много по–голяма власт да обявява нови данъци без съпротивата на вече усмирените суверенни съдилища; различията в данъчното облагане в страната са намалени. Особено след поражението във Фрондата аристокрацията губи своите властови позиции в провинцията и е привлечена в кралския двор. Там тя може да лобира пряко за субсидии и освобождаване от данъци и да бъде манипулирана чрез контролиране на достъпа до краля. Прочутият сутрешен прием на Луи XIV, заради който благородници с древно потекло си подлагат крак един на друг, за да присъстват на ранните сутрешни церемонии в банята на монарха, е един от многото примери. Аристокрацията запазва своя социален статус за сметка на реална политическа власт и благополучие. Тя запазва властта си единствено по отношение на контрола над феодалните съдилища, които в Англия, както видяхме в глава 17, рано минават под контрола на кралската власт. По този начин французите постигат единство на всички погрешни места: загуба на местна политическа автономност при вземането на решения по важни въпроси за общността, неравномерна правосъдна система все още под контрола на местните големци, което подкопава вярата в справедливостта на съществуващата система на имуществени права.