За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Господар, който обича религията и се бои от нея, прилича на лъв, който отстъпва на ръката, която го гали, и на гласа, който го укротява; господар, който се бои от религията и я ненавижда, прилича на див звяр, който хапе веригата, пречеща му да се хвърли върху минувачите; господар, който въобще няма религия, прилича на страшно животно, което само тогава чувствува свободата си, когато къса и опустошава.
Въпросът не е в това да се знае дали отделният човек или целият народ няма религия или пък злоупотребява с нея; въпросът е да се види кое зло е по-малко — дали, че хората от време на време злоупотребяват с религията или че те въобще нямат религия.
За да се намали ужасът от атеизма, прекалено много се напада идолопоклонничеството. Не ще бъде вярно да се смята, че ако древните са били издигнали олтар на някакъв порок, това означава, че те са обичали тоя порок; обратното, това би означавало, че те са го ненавиждали. Когато лакедемонците издигнали храм на Страха, това не значи, че този войнствен народ се е молел страхът да се всели в сърцата им по време на боя. Имало е божества, на които хората са се молели да ги избавят от съблазънта на престъплението, и други божества — да ги отклонят от него.
Глава III
За това, че на умереното управление повече подхожда християнската религия, а на деспотическото — мохамеданската
На християнската религия е чужд чистият деспотизъм; благодарение на кротостта, така много препоръчвана от Евангелието, тя се противопоставя на деспотическия гняв, чрез който господарят съди и върши жестокости.
Тъй като християнската религия забранява многоженството, християнските господари водят по-малко затворен живот, по-малко са отделени от своите поданици и следователно те са в по-голяма степен хора; те са повече разположени към това да си предписват закони и са по-способни да съзнават, че не всичко е в техни ръце.
Докато мохамеданските господари непрекъснато сеят смърт и сами умират, религията у християните прави господарите не така боязливи и следователно не така жестоки. Господарят разчита на своите поданици и поданиците — на своя господар. Това е прекрасно! Християнската религия, която уж има пред вид само задгробното блаженство, урежда нашето щастие и тука, на земята; християнската религия е тази, която е попречила да се затвърди в Етиопия деспотизмът и независимо от големината и климата на тази страна да внесе вътре в Африка нравите и законите на Европа.
Наследникът на престола в Етиопия се ползува с правата на господаря и дава на останалите поданици пример на любов и повиновение. Съвсем близко дотам, в Сенар, ние виждаме как мохамеданството държи затворени децата на господаря и след смъртта на бащата съветът ги умъртвява в полза на този, който се възкачи на престола.
Ако обърнем внимание, от една страна, на непрекъснатите убийства на гръцки и римски царе и държавни глави, от друга — на разрушаването на градове и народи от същите тия господари; ако си спомним за Тимур и Чингис хан, които са опустошили Азия, ще видим, че ние дължим на християнството такова вътрешно устройство и такова външнополитическо право по време на война, за което човешката природа не може да бъде достатъчно признателна.
Благодарение на действуващото у нас международно право победителят оставя на победения народ такива велики блага като живота, свободата, законите, имотите и винаги — религията, ако самият той не се заслепи.
Може да се каже, че народите на Европа в наше време не са по-разединени от народите и армиите или пък от армиите помежду си в някогашната Римска империя, станала вече деспотическа и военна държава; тогава армиите, от една страна, са воювали помежду си, а, от друга, са им давали градове за плячка и земи за дележ и конфискация.
Глава IV