Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Да ти го „бибип“, добре се сети да ми изпратиш онзи подарък! — изсъска той. — Защото от няколко дни обмислях дали да те махна от тази мисия!
И без това треперех, а сега съвсем се разстроих. Това му е лошото на Ломбар — непоследователен е. Забрани ми да вземам рушвети, а когато въпреки опитите ми да го заблудя е разбрал, че съм си го позволил, оставя ме да нарушавам забраната… Не, не. Просто се обърках и мислите ми тръгнаха накриво. Усещах колко е несправедливо всичко. Ако знаеше само какви усилия полагам…
— Ти доложи — прекъсна мислите ми Ломбар, — че в кораба внасят някакви сандъци, аз самият забелязах някои от тях. Сега ще ни отведеш при тях!
Някой ми набута в ръцете същия жълт комбинезон с надпис:
„КОМПАНИЯ «УБИЙТЕ ГИ»
УНИЩОЖИТЕЛИ“
Бързо го навлякох.
Видях, че освен нас присъстват още трима. Двамата познавах. Първият се казваше Приай, специалист по отваряне и затваряне на каквото и да било, без някой да забележи. Вторият — Бам, един от майсторите по саботажи в апарата, широко известен сред престъпниците в Конфедерацията. Третия — дебеличък учен — не познавах. Но това беше естествено — апаратът използва буквално хиляди учени, специалисти по всякакви дреболии, които някога сте чували или пък не. И тримата също носеха неприятните жълти дрехи и каски.
Ломбар надничаше през страничното стъкло, пропускащо светлината само в една посока. Погледна към служебните помещения на хангара.
— Ха, и предприемачът дойде.
Надзърнах. Кацаше украсен аерокар, от него излезе много дебел човек и припряно запуфтя към канцеларията.
— Хайде сега, малък тлъст „бибип“ — промърмори Ломбар, сякаш предприемачът в далечината можеше да го чуе. — Изиграй си ролята!
Скоро от канцелариите тичешком излезе един страж.
Хелър работеше сред голяма група хора. В ръката си държеше малко приборче за звуково сондиране на корпуса, с което проверяваше поглъщането на звуковите вълни, дебелината на плочите на бронята и здравината на свръзките им. Люлееше се на въже от едната страна на кораба и минаваше от плоча на плоча. Това се прави всеки път преди и след нанасянето на ново покритие. Работеше доста бързо, помагайки си с магнитите на обувките, истинско акробатично представление. Другите записваха данните и нагласяваха неговото и своите въжета. Малката червена шапка почти щеше да падне от темето му, а цифрите излитаха в непрекъсната монотонна поредица и се чуваха дори в патардията на хангара.
Стражът малко тромаво се покатери на скелето под Хелър и крещейки с цялата сила на дробовете си, успя да привлече вниманието му. Хелър повика млад инженер, който пое грижите за приборчето и продължи работата, макар и забележимо по-бавно.
Плъзна се надолу по въжето, затича в тръс към канцелариите.
— Прекарахме те, скапан сноб такъв — подхвърли Ломбар към отдалечаващия се Хелър.
Новопристигналият предприемач му показваше някакъв чертеж, а той поглеждаше през рамо към влекача, като че не искаше да го отвличат от работата му. Но предприемачът не спираше да му досажда. Хелър сви рамене.
Подофицерът и един страж от дневната смяна на взвода отидоха при тях по негов знак. Не след дълго четиримата се натовариха във въздушната лимузина на предприемача. Отлетяха.
Ломбар се засмя крайно неприятно.
— Типично за въшльовците, които се наричат Имперски офицери! Идва при него предприемачът с някакъв тъп проблем, моли за помощ, казва, че чертожниците му нямало да се оправят без съветите на експерт. И Имперският офицер тича — нали си мисли, че без него светът би загинал. Да му го „бибип“ на тоя кретен! Всезнайко! — Гласът му изтъня подигравателно: — „Има ли нужда някой от помощта ми?“ — Изръмжа: — Нищо чудно, че Волтар доникъде не може да я докара с такива порядки! Знам ги аз такива като Хелър! Надути идиоти!
Той отвори вратата и ни махна.
— Хайде! Да го видим тоя товар!
Натоварени с всевъзможни приспособления за дезинфекция, ние делово тръгнахме към въздушния шлюз и влязохме в кораба. Никой не ни обърна внимание, стражите най-малко от всички.
Откачих плочите на пода в коридора и ги вдигнах. Скоро всички се блъскахме долу в малкия склад. Бам, саботьорът, влезе последен и нагласи плочите над главите ни. А Приай, специалистът по отваряне-затваряне, залепи фенер на стената, за да виждаме какво правим.
Сандъците се оказаха шестнадесет на брой, всички дълги, всички заключени, всички здраво закрепени по местата си.
Приай незабавно се зае със своята задача. Бързо направи серия снимки, за да върне всичко после както си е било. Освободи сандъците от задържащите скоби. Използвайки малък комплект инструменти, махна капаците и ги струпа до стените.