Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Накрая тръгнах към любимата кръчма на нашите хора. Разходих се из огромното пристанище. След толкова време, прекарано сред съвършенството на богатите квартали, порутените пристанищни сгради и шумното бърборене на обикновените хора ми подействаха освежаващо. Сигурно изпитвах носталгия по пристанището и неговите гледки и миризми, и по чувството, че там всеки, бил той рибар или продавач, или дори някоя дама, която натиска с пръст рибата, за да види дали е прясна, е равен с другите.
Сержант Мийна и останалите ми се зарадваха. Лайън ме помоли да си прибера парите и в чест на моето посещение почерпи всички в кръчмата. Докато пиехме и си разменяхме клюки, се огледах и видях, че хората ни си прекарват добре. В компанията им имаше доста пламенни млади жени, и то добри жени, дъщери и млади вдовици на работници или търговци. Помислих си, че ще последват много женитби, и се зачудих колко ли от моите хора ще останат и колко ще дойдат с нас, когато си тръгнем. Останалите мъже в кръчмата, много от тях вече приятели на Мийна, бяха яки, трудови хора; имаше само неколцина с мошеническата усмивка на крадци на дребно. Сержантът попита как се чувства Дженъс.
— Надявах се, че ти ще можеш да ми кажеш — отговорих аз. — От известно време не съм го виждал.
Мийна се намръщи, после се насили да си придаде бодряшки вид.
— Знаеш как понякога се държи капитанът, господарю — отговори ми той със смях. — Крие се като язовец в дупка, а после изскача и се втурва наоколо. Не се безпокой. Скоро ще се появи за някоя лудория със старите си другари.
— Чули ли сте изобщо някакви новини за него? — попитах аз.
Лайън се ухили похотливо.
— О, ама той не учи никакви магии, господарю. Капитан Грейклок е разгонен досущ като нас. — Той ме бутна с лакът. — Някои казват, дори повече.
Мийна го прекъсна с поглед и ми каза:
— Не му обръщай внимание, господарю. Капитан Грейклок може и да е отишъл да се поразвлече тук-там. Да се запознае с някои чудатости. Ама само така, за забава.
— Тези… хм… развлечения… имат ли нещо общо с принц Равелайн? — попитах аз. Знаех отговора, но ми се щеше да съм сгрешил.
Колебанието на Мийна ми подсказа, че не съм.
— Е… може би имат, господарю — каза той, въздъхна и се намръщи. — Чувам, че падал голям разврат. — Той се засмя нервно. — Но няма защо да се тревожиш, господарю. Това е просто мъжки каприз, който бързо ще премине. Когато всичко свърши, капитан Грейклок няма да се даде на принц Равелайн.
— Чие проклето име чувам? — изкрещя един пиянски глас. — Принц Равелайн, така ли? — Един едър червенолик мъж пристъпи тежко към нашата група. — Това е моята кръчма, господа. Не искам името му да уронва доброто име на заведението.
Погледнах собственика, заинтригуван от омразата му. Мийна и другите се отдръпнаха; някои нервно замърмориха. Мийна се почувства задължен да обясни на стопанина:
— Дошли сме тук да се почерпим като приятели, човече. Ако не ни искаш, ще отидем другаде.
Очите на кръчмаря се замъглиха, той пи жадно и след това кресна:
— Щом казвам, че е проклетник, значи е проклетник, по дяволите! Мръсно куче! Макар че едно куче не може да стори толкова злини, колкото е сторил този! — Преди да продължи, няколко приятелски настроени клиенти го сграбчиха. Той размаха ръце, опита да се освободи, но не успя; две жени, според мен дъщеря му и съпругата му, го отведоха през една врата. През това време стопанинът продължи да сипе псувни по адрес на Равелайн и неговите постъпки.
Всички се разтревожихме, но най-разтревожен беше Мийна. Той се озърна нервно, огледа и подлеците, които бях забелязал по-напред. Но там, където бях видял мошенически усмивки, сега имаше само лоши маски на учтива незаинтересованост.
— По-добре бързо да намерим друга кръчма — промърмори сержантът на Лайън. — Този кръчмар ще ни създаде неприятности. Лайън енергично закима.
— Признавам, че е недодялан човек — казах аз. — Но каква неприятност може да ни създаде? Думите му може да са неприятни, но царят иска неговите поданици да говорят това, което мислят. Нали чухте, самият той го каза.
Мийна се размърда неспокойно и се наведе към мен.
— Царят може да казва всичко, господарю, но нещата тук долу — той почука по масата за по-голяма убедителност — не стават така. И от онова, което съм чул, горе е същото.