Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Разказах за Ориса и за добрия народ, който бе създал град, а не просто постройки, разпръснати по една река. Разказах за нашите мечти и надежди, дори за нашите беди. Описах последните ни страдания, спирайки се подробно, както го изисква честността, на собствените ми загуби и мъки. После признах как бях съзерцавал вълнуващите чудеса на Вакаан, докато пътувахме по реката към неговия дворец, и как бях пожелал те да просветлят и защитят собствения ми народ. Разказах всичко без увъртания, като се молех царят да не ме сметне за глупак поради честността ми. Когато свърших с това въведение, се облегнах назад да си поема дъх и да видя какъв ефект — ако въобще имаше ефект — са произвели думите ми.
Домас дълго мълча и аз дори повярвах, че е развълнуван.
— Сега наистина разбирам защо си дошъл, Амалрик Антеро — каза той най-после. Защо си рискувал живота си и дори нещо повече. Твоите основания не накърняват интересите на моето царство. Нещо повече, те са съзвучни на моите чувства към собствения ми народ. Макар понякога моите хора да забравят, че всичко, което върша, го върша за тях. — Той се засмя подигравателно над самия себе си. — Разбира се, аз не съм алтруист, за какъвто се изкарвам. Аз съм цар. Царете по природа са егоисти. Ние трябва да бъдем и жестоки, но това е мръсната работа и точно за това аз съм я оставил на брат си, вместо да го заточа в някоя кула. Той обуздава моята егоистична природа, която иска целият ми народ да ме възхвалява, и пак той се справя с трудностите и бунтовниците.
Царят спря, защото Биймас зашепна в ухото му; после кимна и промърмори:
— Да. Да. Тъкмо щях да го кажа. — Обърна се към мен и продължи: — Биймас ми напомни, че твоята реч, макар и добра, се отклони от основния въпрос. Признавам, че изпитвам съжаление към твоя народ и преживените трудности. Но, Амалрик Антеро, какво засяга всичко това мен?
— Всичко ви засяга, ваше величество — отговорих аз. — Всичко, защото без желание от наша страна търговията изобщо няма да почне.
— Щом е така, покажи стоките си, търговецо.
И тогава аз разпънах сергията на въображението си и изложих какви ли не стоки. Разказах за порьозния камък от север, от който нашите хора изрязват идоли, от чиито очи тече парфюм преди да завали дъжд. Разказах за прекрасните рисувани платове, които тъкат жените на юг, и как всеки топ е различен от другите по десен и на пипане, как прилепва по тялото, когато от него се ушие дреха. Разказах му за най-различните плодове и напитки, които текат към нас от всички страни, граничещи с морето ни. Казах му, че въпреки голямото изобилие, в Далечното царство съм видял и много сиво еднообразие; и тъкмо затова, предположих аз, неговите готвачи имат толкова трудности да прикрият еднообразието с много сосове и подправки. Говорех надълго и нашироко и Домас слушаше, без да му омръзне, търговските ми истории за екзотични царства и народи, за странни чудеса, толкова далечни за него, както неговата страна за моята.
Прибрах въображаемата си сергия и завърших със следното:
— Нямам никакви претенции за пророк, ваше величество, но според мен вие скучаете във вашата преизобилна страна. Със собствените си уши чух да казвате, че вашият народ е изгубил духа си и вече нищо не му е интересно. Стоките, които ви предлагам, имат три изключителни качества: вълнението на чуждестранното, възбудата пред неизвестното и обновеният вкус към приключенията. — Отново седнах, развълнуван от търговския си подход. — Поради това, ваше величество, вярвам, че вие ще спечелите от тази сделка толкова, колкото и ние. Поради това съм сигурен, че след като се подпише, този договор ще има неизмерима стойност за всички нас.
Очите на цар Домас отразяваха собственото ми вълнение. Той кимна замислено веднъж, после още веднъж. Вярвах, че съм победител. После обаче предпазливостта на царя надделя; развълнуваният му поглед помрачня.
— Търговията не може да се извършва във Вакаан — каза Домас. — Външните влияния, както непрекъснато предупреждава моят брат, могат да предизвикат недоволство всред народа.
— Лесно бихме могли да изберем неутрално пристанище — казах аз. — Място, удобно и за двете страни.
— Да, бихме могли — промълви Домас, но гласът му показваше, че има резерви и към такава неутралност.
Аз разперих безпомощно ръце и възкликнах:
— Какво друго мога да кажа, за да ви убедя, ваше величество? Изчерпах всичко, което баща ми успя да набие в твърдата ми глава.
Царят отново се засмя. Гръмогласният му смях едва не спука тъпанчетата ми, но нямах нищо против. Отново видях в очите му вълнение.