Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Музиката плавно се промени и отново се върнах в стаята, потопен в друга мелодия. Обзе ме странно чувство, сякаш знаех какво ще се случи ей сега. По някакъв начин знаех, че флейтистката ще вдигне глава, и когато я видях да го прави — без устните й дори за миг да се отделят от флейтата — знаех, че очите й ще потърсят моите. Вълнението от срещата на очите ни беше по-голямо, отколкото очаквах. Вярвам, че и тя го изпита. Наведох се напред, тъй като музиката й поставяше един въпрос. Нотите бяха по-пламенни, но в тях имаше и свенливост, която ми причини сладка болка. Музиката сигурно намери отговор в мен, защото изведнъж стана много радостна. Аз също бях обзет от радост; видях очите на девойката да блестят и почувствах милувката на любовта. После неочаквано изникна образът на Диос и пръстите на флейтистката заподскачаха, опарени от жилото на вината. Побягнах като от демон с отровни зъби и се скрих в безмълвната самота на пещерата, в която бях живял толкова дълго. Видях в очите на музикантката, че е смаяна и наранена; тялото й се отпусна покрусено. После тя забави темпото, нотите станаха по-високи, мелодията гневна, сякаш ме уличаваше в предателство. Насилих се да отклоня поглед, но видях как тя неочаквано кимна, гневът премина в нежност — и песента свърши.
Настъпи продължителна тишина, мълчание пред голямото изкуство. Чух как царят шепнешком изразява възхищението си. Флейтистка стана, поклони се и изчезна зад завесата, но точно преди лампите да светнат, жената отправи към мен един последен поглед. Съжалих, че си отива. Обърнах се към царя развълнуван, но решен да се овладея за разговора ни. Той ме гледаше малко странно, после се засмя и погледът му се промени.
— Казва се Оумъри — осведоми ме Домас.
Направих се, че не проявявам интерес, но сърцето ми трепна.
— Благодаря ви, ваше величество, — казах аз. — Сега зная кого да хваля, когато разказвам на приятелите си за тази чудесна музика.
Домас се засмя и ме удари по коляното.
— Хайде, хайде, зная че ти хареса. И гарантирам, че не беше само музиката. — Заекнах и се опитах да отрека, но това още повече го развесели. — Няма значение — каза той. — Не ти се подигравам. Но ще ти кажа, като мъж на мъж, че Оумъри не е куртизанка, както може би си мислиш. Тя една от най-добрите ми музикантки и има право да избере или да отхвърли когото си пожелае. — Пак заекнах и му благодарих за информацията, която всъщност не ми беше нужна. Но царят вече беше отегчен от сватосването и бързо се насочи към причината за срещата ни.
— Ти искаш да започнеш търговия — каза Домас, откровен както винаги — Ще ти кажа направо… без намеци за това и онова… смятам да дам съгласието си.
— За мен това е чест и голяма радост, ваше величество — отговорих аз. — Но какво ще кажете, ако скрепим това съгласие с договор?
Домас бутна Биймас с лакът, изсмя се и викна:
— Този човек продължава да се издига в очите ми! Ако не беше търговец, щях да го направя мой съветник. Забеляза ли, как постави въпроса ребром? Без при това да обижда? — Биймас прошепна, че е забелязал, и царят се обърна към мен. — Искам ти да отговориш на въпроса, който ми зададе, когато се срещнахме първия път. Биймас ей сега ще ни го припомни точно.
Биймас коленичи в стола си и зашепна в ухото на царя. Домас високо заповтаря думите му — моите собствени думи. „Че ние ще спечелим много от този опит е очевидно. Но се чудя, ваше величество, каква полза ще имате вие от нас?“
Царят се отдръпна от него и продължи:
— Отговори ми на това. И отговаряй честно.
Засмях се, защото царят всъщност ме беше преметнал. Беше ми го върнал тъпкано. Засмях се, без да помисля, че се намирам пред цар; усмивката, с която ми отговори, ме успокои. Добре бях направил, че бях отговорил така открито.
— Много добре, ваше величество, ще опитам — почнах аз. — Няма да прикривам нашите нужди като хваля търговските възможности на нашия град като по-големи от възможностите на всяка друга страна. Нито пък ще се хваля с постиженията на моето семейство и неговата репутация за честност. Вие знаете тези неща, иначе сега нямаше да съм тук; и дори ако бях тук, вие не бихте участвали в този разговор. — Царят кимна. Окуражен, аз продължих: — Печалбата не е единственият ми мотив. Печалбата не беше единственият мотив и на моя народ, когато ме изпратиха да търся вашето благоразположение. Чуйте какво искам, ваше величество. И ще ви го кажа направо, така, както мога.