Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Нищо повече, добри ми човече — каза Домас. — Ти свърши добра работа за твоя град, а и аз няма откакво да се срамувам. Харесва ми твоето предложение. Достатъчно много го харесвам, за да го приема веднага. Обаче… — Той спря, защото Биймас пак зашепна в ухото му, после продължи: — Обаче, както казва Биймас, трябва внимателно да обмислим подробностите, преди да турим подписите си под договора.
— Сам зная, че това е най-умното, ваше величество — казах аз и станах, защото не ми трябваше подканване, за да разбера, че е време да си тръгвам. — Както казваше баща ми: „Всички сделки са като жарава, когато се подпишат, но повечето се превръщат в студена сгур, когато сложиш договора в джоба си.“
— Умен мъж — каза царят.
— Благодаря ви, ваше величество. Наистина беше умен. Той почина. А сега, с ваше разрешение… — Започнах да се оттеглям заднишком. Домас ускори излизането ми с леко махане с ръка и Биймас пъргаво скочи, за да ми покаже пътя.
— Как се държах? — попитах аз, щом излязохме в коридора. Биймас пошепна, че наистина съм се държал много добре, и разбрах, че вече имам и неговата подкрепа. Това вече наистина беше достатъчно за този ден.
Разказах на Дженъс всички подробности от срещата, като премълчах само за музиката и… за Оумъри. Когато свърших, видях, че нещо в разказа ми го е усъмнило: гледаше ме със същия странен поглед като царя. Ако настоеше, щях да си призная, макар че не бях сигурен точно какво; но той също имаше новини за мен и моментът отмина. Все пак най-напред обсъдихме какво съм направил, за да видим дали няма пропуски. Дженъс не намери нито един, похвали ме и каза, че съм надежден човек, който може да докара работата до щастлив завършек.
Когато го запитах как е минала неговата среща, го обзе такъв ентусиазъм, че езикът му се заплете, докато ми опише всички чудеса, които му бе разкрил принц Равелайн. Спря чак след последното: една магия от скрижалите на древните, която превръщала водата в кристален лед.
— Беше превръщане — възкликна Дженъс. — Също като превръщането на пясъка в злато, но не така сложно, защото водата е… водата е… — Лицето му просветна и той се удари по главата. — О, богове, ей сега ще го разбера! — Умът му се втурна след изплъзващата се жертва, после Дженъс поклати разочаровано глава: не беше успял да я улови. — Изплъзна ми се, по дяволите! — Погледна ме, видя в очите ми овчедушно невежество и се засмя. — Няма значение. Ще се върне. — Напълни отново чашите ни. — Равелайн ме покани утре пак да отида, и вдругиден също. Така че ще науча още много неща.
— А показа ли ти своите духове-покровители? — пошегувах се аз.
Шегата ми бе разбрана погрешно и Дженъс се начумери.
— Не… не ми ги показа. — Видях, че е разочарован, и това ме зарадва. Нямаше за какво да се безпокоя. Нали имаше забрана от царя. Дори неговият брат не би дръзнал да й се противопостави. Особено неговият брат.
Дженъс вдигна чашата си както навремето.
— За Далечното царство.
И аз вдигнах моята и като ехо повторих:
— За Далечното царство.
За известно време всичко в Ираяс вървеше добре. Срещите с Домас и Равелайн ни донесоха безброй покани: ние се хранехме и пиехме на богати трапези, научихме нови танци в грандиозни бални зали, обсипваха ни със скъпи подаръци и безброй почести. Нощем плувахме по сребърните канали на осветения град, пеехме песни и новите ни приятели ни прегръщаха през раменете. Денем се разхождахме из чудни градини и още по-чудни галерии, където бяха изложени скъпоценностите на Вакаан. Видях Оумъри още един път: изучаваше стойката на някакъв велик арфист. Мистериозната връзка между нас отново пламна и Оумъри обърна глава към мен; но раната от смъртта на Диос неочаквано ме заболя и аз бързо се отдалечих, преди тя да ме види.
Шокът от тази неочаквана среща разбуди в мен усещането за опасност и аз отново започнах да се безпокоя. Не можех вече да не си давам сметка, че бяха минали цели седмици, а не бях повикан на втора среща с царя. Бих могъл да направя цял път от бележките, които бях изпратил до него със запитване докъде е стигнал по въпроса за търговското споразумение. На някои не получих отговор; на другите отговорът беше неопределен: „Тези въпроси са сложни. Предварително ти благодарим за разбирането, което проявяваш за това неприятно, но необходимо закъснение.“
Разтревожен от тези студени отговори, изведнъж забелязах продължителното отсъствие на Дженъс. Дадох си сметка, че беше минало доста време, откакто не го бях виждал, и започна да ме гризе ново безпокойство. А и преди това с всеки изминат ден той идваше по-рядко. Спомних си и последните бележки, които бях изпратил до неговото жилище: те имаха същата съдба като онези, които бях изпратил на царя. Неговият слуга, Гатра, винаги отговаряше, че за съжаление господарят му е с принца и не бивало да ги смущава. Може би друг ден? Но всеки ден, който определяхме, все излизаше неудобен.