Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Няма смисъл да ме предупреждавате, госпожице Бошан — отговори й Шимейн и прегърна съпруга си през кръста. — Сърцето ми вече е превзето.
— Значи сте в безопасност. Слава богу! — Габриел изгледа триумфално хубавия си брат, който размаха закачливо пръст. Тя тръсна глава в знак на пренебрежение към мълчаливата му закана, но когато той пристъпи заплашително към нея, нададе внезапен писък и отскочи назад. — Ще кажа на мама, ако пак ми сториш нещо!
Гарланд, която наблюдаваше отстрани лудориите на брат си и сестра си, поклати глава и се обърна към Шимейн.
— Както вероятно сте забелязала, мадам, аз съм единственият нормален човек в семейството — заяви тя, в отговор на което братята й изсумтяха неодобрително. Гарланд отмина това с презрение, като вирна надменно изящното си носле, но златистите й очи блестяха развеселено. — Моля ви, наричайте ме Гарланд, госпожа Торнтън. Можете да се обръщате и към сестра ми на малко име. — Тя хвърли закачливо-укорителен поглед към Габриел. — На нея просто й липсва достатъчно добро възпитание, за да се сети да ви го предложи сама.
— Аз също ще се радвам, ако ме наричате Шимейн.
Без ни най-малко да се смути от упрека, Габриел сви рамене.
— Гарланд се мисли за много по-умна и по-достойна от останалите членове на семейството. Вярно е, че тя винаги е проявявала към уроците на нашите учители много повече внимание, отколкото бих могла да проявя аз. Но според мен има редица имена, които са по подходящи за нея… Досадна, Самодоволна, Предвзета…
Гарланд изпъшка гневно и подобно на брат си пристъпи към своята близначка, сякаш се канеше да си отмъсти за обидата. Но Габриел се изкикоти дяволито и бързо се отмести встрани.
Шарлот вдигна отчаяно ръце.
— Момичета, дръжте се прилично — призова ги умолително тя. — Какво ще си помислят за нас тези добри хора? Нищо хубаво, ако питате мен.
Гейдж се засмя, впечатлен от това жизнерадостно семейство.
— Напротив, мадам. Сега разбирам какво пропуска човек, когато е единствено дете в семейството.
— Ние сме доста разюздано домочадие — призна усмихнато Натаниъл. — Имаме си и още един брат, който още няма двадесет години. Дойде му на гости някакъв приятел, затова той предпочете да си остане у дома, за да правят всички щуротии, които правят младежите на тяхната възраст. Когато ги видях за последно, двамата флиртуваха със съседските момичета. — Погледът на капитана се плъзна по палубата на бригантината и заблестя ентусиазирано. — Нямам търпение да разгледам тази красавица, която сте построил, сър.
Шимейн прие това като подканяне и се обърна към трите жени.
— Отиваме ли в къщи, дами? Съпругът ми и аз имаме и други гости, с които бих искала да ви запозная.
Всички се съгласиха на драго сърце да я последват.
Морис дьо Мерсер, който беше потърсил убежище в салона на къщата, седеше на един стол и наблюдаваше разсеяно четворката картоиграчи, но когато Шимейн въведе останалите три дами, бързо се изправи. Радваше се на възможността да се занимава с нещо далеч по-приятно от играта на карти, но определено не бе очаквал толкова много и очарователни „занимания“. Първо го представиха на Шарлот, а после на Габриел, която го засипа с толкова много и набързо изстреляни въпроси, че той едва смогваше да отговори на всичките, още повече, че в същото време бе зает да наблюдава сестра й. Гарланд се бе спряла, за да се полюбува на красивите мебели, но накрая Шимейн доведе и нея, за да я запознае с бившия си годеник.
— Гарланд, това е един семеен приятел, маркиз Дьо Мерсер — каза Шимейн. — Ваша светлост, това е госпожица Гарланд Бошан…
— За вас просто Морис, госпожице Бошан — отвърна той с дълбок поклон.
Младата жена направи лек реверанс.
— И аз бих предпочела да ме наричате просто Гарланд, милорд. — На устните й трепна усмивка. — Това „госпожица“ ме кара да се чувствам като… като стара мома.
— Хм, една изключително красива и млада стара мома — промълви топло Морис.
Габриел въздъхна тихичко. Безполезно беше да се опитва да заплени маркиза с остроумни разговори. И слепец би видял, че той е привлечен от сестра й. Отдавна бе разбрала, че щом двама души са родени един за друг, обикновено е необходима брадва или нещо още по-остро, за да бъдат разделени. В момента случаят, изглежда, бе именно такъв, въпреки че Гарланд се държеше с любезна сдържаност, граничеща с безразличие. Габриел веднага реши, че трябва да се поучи от уроците, които демонстрираше сестра й понастоящем, защото никога досега не й се бе удавало да омагьоса някой ухажор с неспирното си бърборене.
Тя обаче умееше да губи достойно, затова реши за доброто на своята близначка да зададе един последен въпрос, преди да се оттегли от сцената.