Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Ние винаги сме те ценили, Ирене. — Бавно поклащане на главата, леко дипломатично намръщване. — Знам, че имаш проблеми у дома, но това не е извинение за такава простъпка.
— Мамка му! — Беше пречупила и тази цигара. Със следващата се отнесе малко по-внимателно. — Заради това, че използвах апаратурата без разрешение. Открили са и че съм бърникала из електронната поща на ректора.
— Тя запали цигарата и всмукна дима. Ръцете й още трепереха. — И някои други неща. Май, че не беше много умно от моя страна. — Очите й бяха сухи, но й се плачеше.
— Не мога да повярвам! — Пое си въздух дълбоко и се помъчи да се успокои. — Добре, идвай с мене.
!Ксабу изглеждаше объркан.
— Къде отиваме?
— Като сме се хванали на хорото, ще го играем. Това е последната ми възможност да използвам апаратурата на политехниката. Да видим какво ще каже Мартин.
Йоно Както-там-му-беше-името бе в осигурителната зала и не забелязваше нищо извън шлема си — клатушкаше се насам-натам, размахваше ръце и пронизваше невидими предмети. Рени натисна с всичка сила прекъсвача. Той рязко смъкна шлема, сякаш се беше запалил.
— О, Рени! — Погледът му беше гузен, свидетелство за дочута и преповторена клюка. — Как си?
— Измитай се, ако обичаш! Лабораторията ми трябва, и то спешно.
— Ама… — Той се усмихна криво, сякаш си беше направила лоша шега. — Ама трябва да свърша всичката тая работа с двойното триизмерно…
Тя потисна желанието си да изкрещи, но не успя съвсем.
— Виж какво, току-що ме изхвърлиха. Отсега нататък няма вече да ти се налага да се разправяш с мене. А сега бъди добричък и се измитай по дяволите, ако обичаш!
Йоно засъбира нещата си. Щом вратата зад гърба му хлопна, обади се Мартин.
Пътеката за достъп, дадена им от Мартин, ги отведе в област от мрежата, която Рени никога не беше посещавала — малък търговски комплекс, който по пазарен блясък приличаше на алеята „Ламбда“ толкова, колкото долап за метли прилича на увеселителен парк. Базата данни в края на координатите на французойката беше от най-често срещания тип — от тези, които се даваха под наем на дребни бизнесмени, ВР-еквивалентът на евтините модулни складове в реалния свят в покрайнините на Дърбан. Видимо базата данни беше също толкова непредразполагащо нефункционална, колкото и онова, което представляваше — куб, чиито стени, оцветени в полутонове, бяха покрити с бутони и прозорци, активиращи и указващи различните услуги.
Рени и !Ксабу увиснаха в центъра на куба — в това неприветливо място безличните им симове изглеждаха още по-недодялани.
— Това прилича на ВР-еквивалента на тъмна уличка.
Рени беше в скапано настроение. Денят взе да става отвратително дълъг. Бяха я изхвърлили от работа, а когато се обади на баща си и му каза, че ще се прибере късно и ще трябва сам да си приготви вечерята, той се беше нацупил — това всъщност като че ли го разстрои повече от новините за Стивън и за работата й.
— Надявам се, че Мартин знае какво прави.
— И Мартин се надява на същото.
— А, тук ли си, Мартин? — Рени се обърна, после се огледа.
Една лъскава синя сфера увисна до тях.
— Ето ме. Готови ли сте?
— Да. Но…, но няма ли да ти е трудно да… да управляваш интерфейса?
Синята сфера висеше, без да помръдва.
— Няма нужда да се използва виртуалният интерфейс, за да се влезе в Дървесната къща. Навярно е по-лесно да не се използва — особено от някой като мене, който предпочита други методи за обработка на данни. Но тъй като работите в такива среди, реших, че ще ви е по-удобно да влезете по този начин. Със сигурност това ще ни улесни да се оправим, докато стигнем до самата Дървесна къща, понеже ВР-интерфейсът работи малко по-бавно от другите версии. В Дървесната къща всичко е много бързо и объркващо.
„Което все още не обяснява защо собственият й сим изглежда толкова смахнато — отбеляза Рени. — Но щом не иска да ми каже, предполагам, че това си е лично нейна работа.“
Няколко от бутоните на интерфейса на базата данни засияха, сякаш някой ги беше натиснал, и в прозорците потекоха данни.
„Тя дори не използва ВР-интерфейс — осъзна Рени. — Тази билярдна топка е просто маркер само за да разберем, че е тук, с нас. Сигурно прави всичко това директно от клавиатурата си или с изключен гласов контрол, или дявол знае как…“
— Знаете ли защо това място се нарича Дървесната къща? — попита Мартин.
— Казах на !Ксабу, че трябва да попитаме теб. Не знам, но предположих, че е свързано с Дървото на познанието.